Единствено езикът. Поезия

Това е четвъртата книга с поезия на Васил Балев. И тъй като всяка поезия говори най-добре сама за себе си, ще ви предложим откриващото книгата стихотворение:

2:58
възможно е да се събудиш през нощта
и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила

да се опиташ да отидеш до прозореца
но да не можеш да си спомниш как

да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода
и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там

възможно е да се почувстваш толкова самотен
че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза
което смуче уморените цветя

в един момент ти вече нямаш правото да казваш аз
въпросът кой е капка в неизвестно езеро
чиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват

какво си ти
осакатен човешки торс, изровен от съня
на който след две хиляди години някой учен
би придал комично завишена стойност

и въпреки това отнякъде животът стърже
като разнежваща съблазън

наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглото
че в този миг си води записки, напълно независимо от теб

и ти почти се умиляваш, като виждаш
как нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен
(кой знае откъде го е намерила)
едва-едва проблясва в тъмнината.
Васил Балев

Критика и Хуманизъм ООД
София, 1000
пл. Славейков 11, 4 етаж, офис 16
kx@kx-publishing.org

2:58
Спомен
Новината за моята смърт
Четири строфи
Елегия
Момент
Проблясъци
Репродукция на ангел
Решетка
Смяна на сезоните
Звукова картина
Сняг
Пейзаж
Шест поеми
Впряг
Забрана за къпане
Импровизация
Вечер
Старец
Медуза
Лебед
Старчески дом
Завръщане у дома
Август
Остров
Следобед
Спомен за един плажуващ, видян от влак в Тоскана
Фригия
Никой