Някои сходства в психичния живот на диваците и невротиците (1912-1913). В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас.
Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха да се проявява тя? Това ли е първоначалото на религия, морал, изкуство, закон и общество? Доколко си помагат едно на друго изучаването на неврозите и на културните образувания? Еднакъв ли е генезисът на социалното въображаемо и на индивидуалното несъзнавано? Хипотезите на Фройд изкушават и днес.
Изданието е нов академичен превод от оригиналния език, на вече утвърдения тандем преводач-редактор д-р Светла Маринова и д-р Нина Николова. Придружено е с послеслов на д-р Давид Иерохам, който търси свои отговори на въпросите и предлага несъзнаваното и културата да се четат през термина "сцена".

На колко нива работи човешкият мозък и колко е несъзнателното в мотивите за нашите действия? Как образите придобиват значение на символи в мечтите и сънищата? По какъв начин вътрешните конфликти могат да се превърнат във физически симптоми и къде са корените на състоянията, които наричаме "невротични"?

Съвременният човек, който се обръща към собствената си природа, често търси отговор на тези и на други подобни въпроси. Дори в ежедневната реч понякога използваме думи като "невротичен", "изтласкване", "отричане" и "либидо". Тези думи представляват термини, въведени още в края на XIX в. с прохождането на една нова наука - психоанализата. А не можем да говорим за психоанализа, без да споменем името на Зигмунд Фройд - австрийският невролог и психолог е нейният главен патриарх, известен в цял свят като "бащата на псхоанализата".

Роден е през 1856 г. в семейството на търговец на вълна и втората му съпруга, в пределите на Австро-Унгария (днес - Прибор, в границите на Чешката република). Израства като отличен ученик и първенец на класа. След кратко лутане в областта на правото и зоологията се отдава на медицината. След завършване известно време се занимава с хирургия. Но истинският тласък на кариерата му започва при работата му с нервноболни. Животът на Зигмунд Фройд е посветен на разработването на революционни концепции, с които се разглежда умът като сложна система, в която протичат много скрити процеси и която се нуждае от задълбочено изследване. Такова изследване на умствената структура в дълбочина за времето си е радикално нов подход - възход към разбирането на психологическото развитие на човека изобщо. То е особено важно, тъй като отваря нови хоризонти за терапевтичен подход към някои патологични психически състояния. Революционното отношение на Фройд към човешките действия, към мечтите, към сънищата, към културните артефакти, с тяхното символично значение, е изключително плодотворно. To дава тласък в развитието на други науки, освен психоанализата - например антропологията и семиотиката, а също и в разбирането на изкуствата.

Интересът на Фройд към тънката и сложна материя, която затъмнява цялостното ни познание за личността, се проявява за първи път в работата му в детска болница. Там той има възможност да наблюдава деца с афазия (езиково нарушение, свързано с възприемането и/или употребата на речта). По някои от симптомите той установява съществуването на умствени процеси, които са несъзнавани. С началото, поставено тук, той разработва революционни теоретични постановки за самата човешка психика. В продължение на дълги години Фройд търси ефективен начин да повлияе върху невротичните симптоми, като разбере дълбоко заложените причини за душевните терзания на пациентите. Провежда редица клинични изследвания, в които участват жени с диагноза хистерия. Опитва се да разбере дали е възможно физическите симптоми да са повърхности прояви на дълбоко потиснати конфликти. Като използва аналогия с айсберга, който има видими и подводни части, Фройд разработва концепция за три нива на ума. Особено интересен в работата му е случаят с Анна О. - документиран в книгата "5-те случая: Анна О".

Създадена с първоначалната идея за терапевтична техника, с времето психоанализата се обособява като отделна наука. Тя се развива с бързи темпове. Зигмунд Фройд се запознава, сътрудничи си и обменя идеи с исторически за науката личности като Ернст Вилхелм фон Брюке, Вилхелм Флис и Йозеф Бройер. С имената на Бройер и Фройд се свързват основополагащи за психоанализата концепции - сред тях са хипотезата за изтласкването, защитните механизми, идеалното Аз, едиповия комплекс, психосексуалното развитие и др.

Фройд работи с пациенти - само с такива, които са изключително богати, като лечението продължава с години. Клиентите му са "златните невропати", сред които баронеса Мари фон Ферстел и Фани Мозер - една от най-богатите жени в Европа по това време. Историята твърди, че въпреки блестящите и всепризнати теоретични постановки, резултатите от работа на Фройд са противоречиви. На практика той следва различни правила от тези, които е публикувал в трудовете си. По време на сеансите е далеч по-засилено неговото вмешателство. Въпреки това, сред виенския елит е приеман за гений. С времето се е издигнал от долната средна класа до висшето буржоазно общество, а славата му дори му спасява живота. Въпреки еврейските му корени, когато през 1938 г. Виена е окупирана от нацистите, той и съпругата му Марта Бернайс заминават за Англия. През 1939 г., заради силно влошеното от пурите здраве, Зигмунд Фройд умира в Англия. Едно от шестте му деца, дъщеря му Анна Фройд, поема по стъпките на баща си и се превръща в отличен психоаналитик в работата с деца и подрастващи.

И до днес всеки кабинет на психоаналитик е стандартно оборудван с диван, на който пациентите сядат и използват думите като лекарство - още едно наследство от откривателските практики на Зигмунд Фройд с неговите пациенти.