Техниката на психоанализата

Техниката на психоанализата Зигмунд Фройд Времетраене: 1:03 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Този сборник събира буквално образцови текстове на Фройд, описващи психоаналитичната работа в т.нар. ѝ технически аспект. Изданието е резултат на грижливо проучване на легендарни в историята на психоанализата издателски подбори на тези Фройдови текстове, но добавя към тях допълнителни работи. По този начин обхваща целия творчески период от живота на Фройд.

Подредбата слага акцент върху хронологията на написване на текстовете, с което помага да се оформи ясна представа за процеса на развитие и узряване на психоаналитичния метод. Всъщност метод, теория и практика тук заблестяват в цялото си класическо великолепие. Текстовете са незаобиколима референция за всеки практик, за всеки обучаващ се и обучител в областта на психоанализата, психотерапията и психологията. Но те същевременно са важно, а и много привлекателно четиво за всеки човек, изкушен от хуманитарна рефлексия. И от саморефлексия.

Внимателният и ерудиран превод от професионалист психоаналитик и вече дългогодишен преводач на Фройд, Елица Цигорийна, е истински подарък за читателя. Силен и плодотворно провокиращ е послесловът на д-р Давид Иерохам, един от най-добрите български психотерапевти от десетилетия насам, обучител, университетски преподавател, супервайзор, създател на едни от първите и основните български психотерапевтични организации. Книгата е съвместно издание с Българско общество по психоанализа и групова анализа.

На колко нива работи човешкият мозък и колко е несъзнателното в мотивите за нашите действия? Как образите придобиват значение на символи в мечтите и сънищата? По какъв начин вътрешните конфликти могат да се превърнат във физически симптоми и къде са корените на състоянията, които наричаме "невротични"?

Съвременният човек, който се обръща към собствената си природа, често търси отговор на тези и на други подобни въпроси. Дори в ежедневната реч понякога използваме думи като "невротичен", "изтласкване", "отричане" и "либидо". Тези думи представляват термини, въведени още в края на XIX в. с прохождането на една нова наука - психоанализата. А не можем да говорим за психоанализа, без да споменем името на Зигмунд Фройд - австрийският невролог и психолог е нейният главен патриарх, известен в цял свят като "бащата на псхоанализата".

Роден е през 1856 г. в семейството на търговец на вълна и втората му съпруга, в пределите на Австро-Унгария (днес - Прибор, в границите на Чешката република). Израства като отличен ученик и първенец на класа. След кратко лутане в областта на правото и зоологията се отдава на медицината. След завършване известно време се занимава с хирургия. Но истинският тласък на кариерата му започва при работата му с нервноболни. Животът на Зигмунд Фройд е посветен на разработването на революционни концепции, с които се разглежда умът като сложна система, в която протичат много скрити процеси и която се нуждае от задълбочено изследване. Такова изследване на умствената структура в дълбочина за времето си е радикално нов подход - възход към разбирането на психологическото развитие на човека изобщо. То е особено важно, тъй като отваря нови хоризонти за терапевтичен подход към някои патологични психически състояния. Революционното отношение на Фройд към човешките действия, към мечтите, към сънищата, към културните артефакти, с тяхното символично значение, е изключително плодотворно. To дава тласък в развитието на други науки, освен психоанализата - например антропологията и семиотиката, а също и в разбирането на изкуствата.

Интересът на Фройд към тънката и сложна материя, която затъмнява цялостното ни познание за личността, се проявява за първи път в работата му в детска болница. Там той има възможност да наблюдава деца с афазия (езиково нарушение, свързано с възприемането и/или употребата на речта). По някои от симптомите той установява съществуването на умствени процеси, които са несъзнавани. С началото, поставено тук, той разработва революционни теоретични постановки за самата човешка психика. В продължение на дълги години Фройд търси ефективен начин да повлияе върху невротичните симптоми, като разбере дълбоко заложените причини за душевните терзания на пациентите. Провежда редица клинични изследвания, в които участват жени с диагноза хистерия. Опитва се да разбере дали е възможно физическите симптоми да са повърхности прояви на дълбоко потиснати конфликти. Като използва аналогия с айсберга, който има видими и подводни части, Фройд разработва концепция за три нива на ума. Особено интересен в работата му е случаят с Анна О. - документиран в книгата "5-те случая: Анна О".

Създадена с първоначалната идея за терапевтична техника, с времето психоанализата се обособява като отделна наука. Тя се развива с бързи темпове. Зигмунд Фройд се запознава, сътрудничи си и обменя идеи с исторически за науката личности като Ернст Вилхелм фон Брюке, Вилхелм Флис и Йозеф Бройер. С имената на Бройер и Фройд се свързват основополагащи за психоанализата концепции - сред тях са хипотезата за изтласкването, защитните механизми, идеалното Аз, едиповия комплекс, психосексуалното развитие и др.

Фройд работи с пациенти - само с такива, които са изключително богати, като лечението продължава с години. Клиентите му са "златните невропати", сред които баронеса Мари фон Ферстел и Фани Мозер - една от най-богатите жени в Европа по това време. Историята твърди, че въпреки блестящите и всепризнати теоретични постановки, резултатите от работа на Фройд са противоречиви. На практика той следва различни правила от тези, които е публикувал в трудовете си. По време на сеансите е далеч по-засилено неговото вмешателство. Въпреки това, сред виенския елит е приеман за гений. С времето се е издигнал от долната средна класа до висшето буржоазно общество, а славата му дори му спасява живота. Въпреки еврейските му корени, когато през 1938 г. Виена е окупирана от нацистите, той и съпругата му Марта Бернайс заминават за Англия. През 1939 г., заради силно влошеното от пурите здраве, Зигмунд Фройд умира в Англия. Едно от шестте му деца, дъщеря му Анна Фройд, поема по стъпките на баща си и се превръща в отличен психоаналитик в работата с деца и подрастващи.

И до днес всеки кабинет на психоаналитик е стандартно оборудван с диван, на който пациентите сядат и използват думите като лекарство - още едно наследство от откривателските практики на Зигмунд Фройд с неговите пациенти.

Критика и Хуманизъм ООД
София, 1000
пл. Славейков 11, 4 етаж, офис 16
kx@kx-publishing.org

Терапия на психичното (терапия на душата)
Психоаналитичният метод на Фройд
Върху психотерапията
Бъдещите възможности на психоаналитичната терапия
Дивашката психоанализа
Как да си служим с тълкуването на съновиденията в психоанализата?
За динамиката на преноса
Съвети към лекуващия с психоанализа
Въвеждане в лечението
Вече съм го разказвал: За грешките в припомнянето в психоанализата
Припомняне, повторение, преработка
Бележки върху преносната любов
Пътищата на психоаналитичната терапия
Относно предисторията на аналитичната техника
Забележки към теорията и практиката на тълкуване на съновиденията
Конструкциите в анализа
Давид Иерохам: Съзнаваното на Зигмунд Фройд, или за психоаналитичната техника