Двуезично издание на български и испански език. ... Възхвала на тъмнината е последен поклон и сбогуване с творчеството на Хорхе Луис Борхес на поетесата Рада Панчовска, посветила немалка част от отреденото ѝ време на превода на испаноезична поезия. Тази толкова лична преводаческа антология, която включва близо седемдесет стихотворения, подбрани от десет емблематични сборника на големия творец, ни приобщава към тайнството на поезията в унисон с твърдението на самия Борхес: "Поезията е не по-малко тайнствена от останалите природни градива", за което допринасят и изящните илюстрации на Капка Кънева."Аз ... |
|
|
"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
Време е отново да посетим Клиниката за душата Кокоро. Макар да се намира на загадъчен и неопределен адрес, тази клиника винаги се появява пред онези, които най-много се нуждаят от нея. И отново и отново доказва, че една предписана котка има силата да излекува емоционалните рани на всеки свой пациент. Това неустоимо продължение представя нова галерия от котки-лечители - от Котецу, четиримесечен бенгалец, който изразходва енергията си, като разхвърля чаршафите, през любопитната Шаша, която не позволява на малкия си ръст да я спре, до мързеливата госпожа Мичико, мека и успокояваща като мо̀чи. Докато герои от една ... |
|
|
"Пламен Петров най-често описва себе си като Професионален Аматьор. Защото в България никой не си работи по специалността - а той е българин. Също и защото Титаник е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег - от аматьори... Професионалният му път е лъкатушещ, но нито километър от него не е построен със средства от европроекти. А със собствени пот и други телесни течности... Както се вижда - обича да се прави на интересен. Понякога даже му се получава... Видно е също, че обича котки. Толкова много - че няма нито една котка. Жал му е да ги мъчи със себе си... Към жените не проявява чак такава доброта. ... |
|
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
|
Нечия постъпка може да направи така, че някой друг, някъде там, да чувства липса, докато е жив. Всичко започва с няколко съобщения в социалните мрежи. Следват разговори до ранни зори, споделени тайни, мечти, планове и копнежи за бъдещето. И едно осъзнаване - Ева е влюбена. Така, както можеш да се влюбиш само първият път. Любовта им с Алберт е цветна, вълнуваща и пленителна като музиката, на която Ева е посветила живота си. Изпитанията не са малко, но любовта умее да чака и да побеждава. Никой не може да спре двамата да планират бъдещето си заедно... Никой, освен съдбата, скрила лицето си под каската на пиян моторист. ... |
|
|
Готови ли сте да последвате рижия котарак по следите на вълнуващи приключения, страховити загадки и въздействащи житейски истории? С тези 16 забавни, почти реални и мъничко магични разкази заедно ще отпътувате до планинско градче, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин. Ще отскочите до черноморския бряг, където цялото лято се побира в шише от нектар, а под брезента на старата лодка дреме нещо почти човешко. Ще попаднете в една София, изпълнена с черни квадрати, космически кучета и много, много мартеници. Не е изключено да срещнете дори някой познат софийски магьосник... Всичко е възможно, щом ... |
|
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава - година по-късно - за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение. Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата 1984 (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). В това издание на 1Q84 са събрани трите книги на забележителната трилогия на Мураками. ... |
|
|
Виж сега, моето момиче е за истинските истории на вдъхновяващи жени, които са били достатъчно смели да преследват целите си въпреки всички, които не са вярвали в тях. Вдъхновение за написване на разказите в сборника са познатите на всички ни фрази като: Виж сега, моето момиче... Това не е женска работа. Кой е мъжът ти, кой е баща ти? Избягвам да наемам млади жени като теб, защото ей сега ще забременееш и ще те няма две години. Идва важен клиент утре на среща в офиса. Облечи се по-така, да му се харесаме. Е, как не ти стига времето? Всичко е въпрос на организация, мила. Аз на твоята възраст не си оставях ... |
