Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана

Книга, която ще допадне на феновете на Хари Потър и Нийл Геймън, със задъхан сюжет и фантастичен свят, със свеж нов поглед върху магията!

Секваща дъха, омагьосваща нова поредица от дебютантката Джесика Таунсенд за прокълнато момиче, което се спасява от смъртта и се озовава в един вълшебен свят - ала там е подложено на изпитания, надхвърлящи най-развинтените му фантазии.

Мориган Врана е прокълната. Родена е на Срединощ, най-злополучния ден, в който може да се роди едно дете, и я обвиняват за всички местни нещастия - от градушки до сърдечни удари, - и което е най-лошо, проклятието означава, че Мориган е обречена да умре в полунощ на единайсетия си рожден ден. Но докато тя чака да се изпълни съдбата ѝ, се появява странен и забележителен човек на име Юпитер Норт. Той я измъква от преследващите ги черни като дим хрътки и сенчести ловци на коне и я отвежда на сигурно място - в таен вълшебен град, наречен Невърмур.

Тъкмо тогава Мориган открива, че Юпитер я е избрал да се състезава за място в най-престижната организация на града: Чудното общество. За да влезе в него, тя трябва да мине през четири трудни и опасни изпитания в конкуренция със стотици други деца, всяко от които притежава някакъв невероятен талант, открояващ го от другите - талант, какъвто Мориган смята, че самата тя няма. За да остане завинаги в безопасния Невърмор, тя трябва да намери начин да премине изпитанията - иначе ще бъде принудена да напусне града и да се изправи срещу гибелната си участ.

Джесика Таунсенд живее на Слънчевия бряг в Австралия, но е прекарала няколко години и в Лондон. Осем години се е занимавала с авторско право, а преди това е работила като редактор на детско списание за диви животни за Австралийския зоопарк на Стив Ъруин. "Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана" е първият ѝ роман.

Книга първа от поредицата "Невърмур" от Джесика Таунсенд.

"Плажовете не струват. Но ако искаш развлечение, имаме Тролизеум. Ще ти хареса. Ако си падаш по насилието. Тролове се бият всяка събота, в четвъртък вечер има кентавърско надбягване с ролкови кънки, всеки втори петък - пейнтбол на зомбита, на Коледа - рицарски турнир с еднорози, а през юни - турнир по езда на дракони."

"Това всъщност не е като нормалните училища. Учениците в Чудното общество никога не ги глезят. Хората си мислят, че членовете на Обществото си живеят живота, че получиш ли веднъж тази златна брошка - той почука по Ч-то на ревера си, - всичко ще тръгне по мед и масло и пътят ти винаги ще е чист и лесен. И донякъде са прави - тия златни джунджурийки наистина отварят някои врати. Уважение, приключения, слава. Запазено място в Чудметрото. Хората го наричат привилегията на брошката. - Той завъртя очи. – Но зад стените на Обществото от теб се очаква да заслужиш тази привилегия. Не само при изпитанията, не само еднократно, а отново и отново, до края на живота си, доказвайки, че си достоен за това. Доказвайки, че си специален.”

"Работата е там, че - от гледна точка на Обществото, - ако не си честен, упорит и смел, няма значение колко си талантлив."