Аз воювах с танк

След огромния интерес към спомените на танкистите, събрани в "Аз убивах с Т-34 - част 1" и "Аз убивах с Т-34 - част 2", Артьом Драбкин представя в тази книга и спомени на танкисти, воювали с други машини - от леките съветски Т-37 и БТ, и тежките "Йосиф Сталин" до САУ, както и с доставяните по "заем-наем" "Матилда", "Шърман", "Валънтайн". В много от бойните епизоди присъства и легендарният среден танк Т-34-85, който благодарение на високата си скорост и маневреността си успешно противодейства на тежките германски танкове "Тигър" и "Пантера".

Танкистите споделят откровено преживяното, като засягат и неща, старателно избягвани в съветската литература за Втората световна война - некадърни военачалници, наричани "будьоновци", които не познават особеностите на танковата тактика и стратегия, лошо взаимодействие с авиацията и артилерията, обстрелващи понякога собствените войски, пиянство и обзавеждане на командирите с ППЖ (походно-полеви жени), лошо отношение спрямо военнопленници и стремеж към вземане на трофеи.

Не липсват и сензационни спомени като прегазването в степта с веригите на танковете на една италианска армия или пък като твърдението на танкиста Николай Попов за водено сражение за Бургас и за улични боеве в София. Все пак Попов допълва, че в България е имало посрещане и с вино и храна...

Книгата е част от поредицата "Хроника" на издателство "Прозорец".

"По време на войната медицината работеше добре, но имаше нещо, за което медиците би трябвало да бъдат обесени! Момчета, Румъния тогава беше венерическата клоака на цяла Европа! Имаше и поговорка: "Ако имаш сто парици (леи), можеш да имаш всички кралици!". Когато пленявахме германци, те във всеки джоб имаха по няколко презерватива, че и по пет-десет парчета. Нашите политработници агитираха: "Виждате ли! Това е, за да насилват нашите жени!". Да, но германците бяха по-умни от нас и бяха наясно какво е болест. Нашите медици поне да бяха предупредили за тези болести! Макар че минахме бързо през Румъния, взривът от венерически болести беше страхотен. В армията имаше два вида болници: хирургически и за леко ранени. Наложи се обаче да се открие и венерическо отделение, въпреки че по щат такова нещо нямаше.

Когато през октомври 1944 година влязохме в Унгария, се натъкнахме на празни населени места. Случваше се да влезем в някоя къща, печката гореше, върху нея нещо се готвеше, но нямаше никого вкъщи. Помня, че в един град на стена беше окачен гигантски транспарант, на който нарисуван руски войник гризеше дете. Толкова силно бяха наплашени, че където успееха да избягат, го правеха! Зарязваха цялата си собственост. С течение на времето обаче започнаха да разбират, че всичко е глупости и пропаганда, и да се завръщат. Помня, че бяхме в Северна Унгария, на границата с Чехословакия. Бях вече началник на щаб на батальон. Една сутрин ми докладваха, че маджарка през нощта се приютява в плевня. В армията имахме контраразузнавачи - хора от СМЕРШ. В танковите войски във всеки батальон имаше смершевец, а в пехотата - в полк и по-високо. Казах на моя смершевец да отиде там и да поразрови. Открили девойка на 18 - 19 години. Измъкнали я, цялата била в струпеи, премръзнала. Плачела, мислела, че ще я насилваме. "Глупачка, никой и с пръст няма да те пипне! Напротив, ще те излекуваме." Отведохме я в батальонния медицински пункт. Излекувахме я. След това ни посещаваше, повече време прекарваше при нас, отколкото вкъщи.

Двайсет години след войната се озовах в Унгария, срещнахме се. Такава красива жена! Беше се омъжила, имаше деца.
– С други думи, не сте имали ексцесии с местното население?
– Не, нямахме. Веднъж в Унгария трябваше да отида някъде. Взехме унгарец да ни съпровожда, за да не се изгубим - все пак чужда страна. Свърши си работата, дадохме му пари, консерви и го освободихме.
– В книгата ви пише, че от януари 1944 година в 233-та танкова бригада "Шърман" М-4А2 са били въоръжени не с късоцевни 75-мм, а с дългоцевни 76-мм оръдия. За януари 1944 година това е твърде рано, такива танкове се появяват по-късно. Още веднъж обяснете с какви оръдия са били въоръжени шърманите в 233-та танкова бригада.
– При нас шърмани с късоцевни оръдия имаше малко. Много малко. Основно бяха с дългоцевни оръдия. Не само нашата бригада воюваше с шърмани, може и в други бригади да е имало. Някъде в корпуса виждах такива танкове, но при нас танковете бяха с дългоцевни оръдия.
– Дмитрий Фьодорович, във всеки шърман, който е пристигал в СССР, е имало лично оръжие за екипажа - автомати "Томпсън". Чел съм, че това оръжие е било крадено още от тиловите части и на практика не е достигало до танкистите. Вие какво оръжие имахте - американско или съветско?
– Във всеки шърман имаше по два автомата "Томпсън". Калибърът им беше 11.43 мм - як патрон! Но автоматът беше калпав. Имахме няколко случая, когато наши момчета се хващаха на бас, обличаха една върху друга две ватенки, отдалечаваха се и куршумът не успяваше да пробие ватенките. Толкова скапан беше този автомат."
Из книгата

Прозорец ЕООД
София, 1504
ул. Тулово №7
office@prozoretz.com

Дмитрий Фьодорович Лоза
Иван Василиевич Федюнин
Марат Александрович Калиньонок
Григорий Исакович Матусов
Букринският плацдарм
Карелският фронт
Боевете край Данциг
След войната
Николай Николаевич Кузмичев
Николай Василиевич Попов
Дмитрий Тимофеевич Кирячек
Ашот Апетович Аматуни
Борис Петрович Захаров
Сергей Андреевич Отрошченков