Астероид. Триптих за края на света

Този роман за края на света може да се чете и като три отделни новели: Забравихме си очилата в друга епоха, Изгорелият Младежки театър и Сам в града на безсмъртните.

Хронологически действието започва във втората част, в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век. Но има и един астероид. И нещо друго, което остава отвъд времето.

"Той беше сам и гол на ръбата скала, осветена като планинска преспа в лунна нощ. Но наоколо, в черната вселена, нямаше луна. Далечни звезди се преместваха бавно с годините. Беше сам на някакъв астероид. Струваше му се, че този плътен камък, на който е стъпил, всъщност е заседнал в гърлото му. Само когато някой друг камък преминаваше наблизо (но това се случваше много рядко), той усещаше, че лети с голяма скорост през мрака.

Астероидите нямат атмосфера. Но на този можеше да се диша. Имаше и гравитация, така че той се разхождаше по твърдата скала, не по-голяма от спалня, и спеше на нея. Беше гол и нямаше храна. Но не чувстваше нито студ, нито глад. Чувстваше само ужас. Не помнеше кога и защо се е озовал на това място. По движенията на далечните звезди съдеше, че са минали много години. Беше сам в цялата вселена.

Но щом заспеше, в сънищата му се явяваха различни хора - жители на една далечна планета, наричана Земя. Насън той беше живял на много места, в много времена все на онази планета. Говореше много земни езици. Преживяваше различни човешки съдби. Но неговата собствена съдба явно беше не да живее, а да сънува живота на други."
Из книгата

Владимир Левчев (р. 1957, София) завършва изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор в издателство Народна култура (1982 - 1989). Издава нелегалното преди 10 ноември 1989 г. списание Глас. Съосновател и зам.-главен редактор на Литературен вестник (1991 - 1994) и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия, дипломира се с MFA по творческо писане в гр. Вашингтон и преподава литература в няколко университета в САЩ и български език в Държавния департамент. От 2007 г. преподава в Американския университет в България.

Превеждан е на 18 езика. Той е превеждал на български книги със стихове на Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг, Одисеас Елитис, пиесите на Сара Кейн, както и религиозно-философската поема Бхагавадгита. Пиесата му Марко от Прилеп е поставена в Русенския драматичен театър през 2023 г. Последната му стихосбирка е География на съня (2025).

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg