Диво животно

Всичко започва с подготовката и извършването на въоръжен обир на бижутериен магазин в Женева. Каква е връзката на маскираните нападатели с обитателите на разкошната къща с прозрачни стени в луксозното предградие Колони на брега на Женевското езеро? Какво се таи зад красотата на Софи, привлякла недискретния поглед на инак безупречния във всяко отношение полицай Грег? Кой е тайнственият скитник, който броди наоколо и чиято поява ще преобърне битието на две семейства?

След Загадката на стая 622, Диво животно е вторият женевски роман на Жоел Дикер - творба, в която преливането на привидно и действително държи в напрежение читателя до изненадващата развръзка.

Книгата е част от поредицата Съвременна европейска проза на издателство Колибри.

"Къщата беше модерна. Голям куб, изцяло от стъкло, с плосък покрив, сред безупречно поддържана градина, с инфинити басейн и просторна тераса. Имотът от всички страни бе заобиколен от гора. Мястото представляваше същински оазис, райско кътче, далеч от погледите, до което се стигаше по частен път. По примера на къщата, излезли сякаш от красив блян, нейните обитатели Арпад и Софи Браун бяха идеалната двойка и освен това имаха две прекрасни деца.

Тази сутрин Софи отвори очи точно в шест часа. От известно време бе започнала да се буди по едно и също време. До нея съпругът ѝ Арпад все още спеше дълбоко. Беше неделя и много ѝ се искаше да подремне още малко. Обърна се на другата страна, но напразно. Накрая стана безшумно от леглото. Облече халата и слезе в кухнята. Приготви кафе. След седмица Софи навършваше четиресет години и беше по-красива от всякога. Косите, кожата, прекрасна телом и духом. Никога преди не се бе чувствала така щастлива и удовлетворена.

По същото време, на няколко километра оттам, в центъра на Женева, сиво пежо минаваше по пустия булевард. Беше стар модел, с френски регистрационен номер. В утринния здрач фигурата на водача едва се открояваше през предното стъкло. Колата ненадейно привлече вниманието на полицейския патрул. Синята светлина на сигналните лампи озари околните фасади. Пежото спря на отбивката към близката бензиностанция. Полицаите провериха водача и колата. Всичко беше наред. Един от тях запита мъжа по каква работа е в Женева. Посещение у роднини, отвърна той. Видимо удовлетворени, полицаите си тръгнаха. Водачът за пореден път се поздрави, че е избрал кола на старо и преди всичко, че я купи съвсем законно. Най-добрият начин да минеш незабелязано. Макар че тази кола едва ли би могла да му служи дълго. Все пак достатъчно, за да има време да обърне наопаки едно добре уредено битие.

Софи бе застанала до прозореца на кухнята и гледаше към окрайнината на гората, докъдето се простираше тяхната градина. За нея това бе сутрешен ритуал. Обгръщаше с поглед малкото си царство. Понякога зърваше залутала се на моравата лисица. Веднъж дори видя сръндак. Обожаваше тази къща. Двамата с мъжа си се бяха сдобили с нея преди година. Дотогава обитаваха апартамент в центъра на Женева, в квартала Шампел. Много го харесваха, жилищната сграда имаше красива фасада с изглед към парка Бертран. Ала откакто се бяха установили в Швейцария, Софи мечтаеше за къща с градина за децата. Започнаха огледи, но когато посетиха тази вила с оригинална архитектура, разположена в луксозното предградие Колони, Софи и Арпад изобщо не се колебаха. Щяха да се събуждат всяка сутрин сред този вълшебен декор, при това само на четири километра от центъра на Женева, където двамата работеха. Няколко спирки с автобуса, дванайсет минути с кола или петнайсет минути с електрически велосипед заради защитниците на природата бяха достатъчни човек да се озове от един свят в друг.

От окрайнината на гората чудесно се виждаше вътрешността на стъкления куб. Мъжът знаеше, че не може да бъде забелязан в тъмния спортен екип, и приклекнал зад едно дърво, не снемаше поглед от застаналата на прозореца Софи. Беше завързал кучето на двайсетина метра навътре в гората и то търпеливо го чакаше. Лежеше на килима паднали листа, явно привикнало, защото това се повтаряше от няколко седмици насам. Стопанинът му идваше тук всяка сутрин. Заставаше на пост още от разсъмване и наблюдаваше Софи през стъклените стени. Браунови спяха с вдигнати щори и той виждаше всичко: проследяваше я как става от леглото, как слиза в кухнята, приготвя кафе и отива на прозореца. За да не пропусне нито една подробност, използваше малък бинокъл военен образец. Софи бе толкова привлекателна. Чувстваше се омаян, обсебен от нея.

От другата страна на стъклената преграда Софи допи кафето. В плен на ненадейно желание докосна връхчетата на гърдите си. Мечтаеше за секс, в нея се надигаше вълна от възбуда и тя реши да събуди своя съпруг. Можеха да се възползват, че е неделя и децата още спят. От гората мъжът проследи как Софи излиза от кухнята с чаша кафе в ръка и се отправя към стълбите. Тя се изкачи на горния етаж, мина по коридора и влезе в спалнята. Съблече се и се пъхна гола под завивките. Никак не бе трудно да събуди Арпад. Той седна в леглото, а Софи се вкопчи в него и се качи отгоре му. Скрит в храстите, мъжът гледаше със завист. Долепил очи до бинокъла, той наблюдаваше как Софи яха мъжа си с видима наслада. С разтуптяно сърце той плъзна поглед по косите ѝ, по стройното тяло, по хълбоците и спря в горния край на бедрото, където имаше татуирана пантера. Тази подробност ненадейно го върна към реалността. Превърнал се бе в обикновен воайор. Маниак. Погледна часа: 6 и 45. Трябваше да изчезва, за да се прибере у дома, преди Карин и децата да са се събудили.

Отвърза кучето и пое на бегом обратно по горския път. Излезе на шосето и скоро навлезе в Колони. Стигна до няколко долепени една до друга къщи. Бяха еднакви, не твърде скъпи, предназначени за семейства от средната класа, което бе предизвикало възмущението на привикналите към лукса обитатели на предградието.
Когато влезе, завари жена си във всекидневната да чете, отпивайки от чашата чай. Децата още спяха.
– Вече си накрак, скъпа? - учуди се Грег с подчертано непринуден тон.
– Усетих те, когато стана, и повече не можах да заспя.
– Не исках да те будя - извини се Грег. – Отидох да потичам с кучето.
Той се качи на горния етаж да вземе душ в банята до тяхната спалня. Дълго стоя под топлите струи. Мислеше си, че тези негови сутрешни забежки могат да му струват скъпо, ако бъде разкрит. Рискуваше да го изгонят от работа. Карин щеше да го напусне. Срамуваше се от себе си, че шпионира жена в нейния дом. Проблемът бе, че не можеше да се пребори със себе си. Всичко започна преди месец, когато бяха канени на вечеря у Браунови. Тогава Софи го омагьоса и от този момент нататък той вече не бе същият човек."
Из книгата

Жоел Дикер е съвременен швейцарски писател, автор на криминални романи и трилъри, който твори на френски език. Придобива световна известност още с втория си роман Истината за случая Хари Куебърт, който се превръща в истински бестселър. Тиражът бие всички рекорди, книгата е преведена на над 20 езика и печели Голямата награда на Френската академия за най-добър роман за 2012 година и премията на гимназистите Гонкур.

Жоел Дикер е роден на 16 юни 1985 година в Женева, Швейцария в семейство с френски и руски корени. Започва да пише още от дете, а на 10-годишна възраст вече издава месечно списание, посветено на дивата природа - Вестник на животните, на което е редактор в продължение на 7 години. Като такъв печели наградата Cunéo Prize за защита на природата и е обявен за Най-млад главен редактор на Швейцария от Tribune, Женева. Дикер завършва училище в Женева, след което известно време живее в Париж, където изучава руски език и посещава курсове по актьорско майсторство в театралната школа Cours Florent.

През 2005 година в Швейцария е публикуван първият му разказ Тигърът, който печели наградата PIJA ( Международна награда за млади френскоговорящи автори ). През 2010 година завършва Юридическия факултет на Женевския университет. Същата година публикува дебютния си роман Последните дни на нашите бащи, който разказва за Европейската съпротива по време на Втората световна война. Книгата пожънва голям успех и печели наградата на Женевската асоциация на писателите. През 2012 година романът е преиздаден във Франция. Когато е на 27-години Дикер получава международно признание, след издаването на своя втори роман Истината за случая Хари Куебърт (2012 г.), над който работи в продължение на 2 години. Сюжетът на тази детективска история представя американския писател Маркъс Голдман, който е изпаднал в творческа криза и търси помощ от своя учител писателят Хари Куебърт. Скоро след това Хари е обвинен в убийство, което се е случило преди 33 години. Сигурен в невинността му, Маркъс започва разследване, опитвайки се да го оправдае. Книгата има голям читателски успех, като само във Франция до май 2013 година от нея са продадени 800 000 копия. Правата за издаването ѝ са купени в повече от 30 страни, а само правото за английски превод е продадено за 500 000$. За този роман авторът е удостоен с няколко награди и отличия. Три години след този невероятен успех, авторът издава романа Книга за Балтиморови (2015 г.). Книгата представлява семейна сага, която проследява съдбата на двата клона от рода Голдман - Балтимор и Монклер. Тук познатият персонаж на Маркъс от Истината за случая Хари Куебърт се залавя за работа върху следващия си роман, разказващ историята на собственото му семейство. Информацията за продажбите на книгата е повече от красноречива - от издаването ѝ до края на 2015 година, за по-малко от 3 месеца, само във Франция са реализирани над 500 000 екземпляра.

Към днешна дата Жоел Дикер по покана на различни издателства пътува по света, за да представя последната си книга и да се среща с многобройните си почитатели.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg