Горящите момичета

Историята на селцето Чапъл Крофт е изпълнена със страховити събития. Преди петстотин години местни протестантски мъченици са предадени и изгорени на клада. Преди 30 години две тийнейджърки изчезват безследно. А преди броени седмици енорийският викарий се обесва в собствената си църква.

Преподобната Джак Брукс, самотна майка с четиринадесетгодишна дъщеря и обременена съвест, пристига в селото с надеждата да отгърне нова страница. Вместо това открива сложна плетеница от тайни и загадки.

Колкото повече Джак и дъщеря ѝ Фло изследват селцето и опознават странните му обитатели, толкова по-дълбоко се замесват във вековните мистерии и подозрения. А щом Фло започва да вижда и призраци на момичета, обгърнати в пламъци, става ясно, че тук има духове, които отказват да намерят покой.

Книгата е част от поредицата Съвременни трилъри на издателство Колибри.

"Що за човек съм аз? Напоследък той често си задаваше този въпрос. Аз съм Божи човек. Аз съм Негов слуга. Аз върша Неговата воля. Но достатъчно ли бе това? Мъжът се взря в малката варосана къща. С червен керемиден покрив и бледолилав повет, пълзящ по стените, окъпани в избледняващото сияние на късното лятно слънце. По дърветата чуруликаха птички, а в храстите лениво жужаха пчели. Тук се крие злото. Тук, където никой не би заподозрял. Той пое бавно нагоре по пътечката към вратата. Стомахът му се свиваше от страх, който му причиняваше физически, болезнени спазми.

Посегна да почука, но вратата се отвори, преди да успее да го стори.
– О, слава богу, че успяхте да дойдете.

Майката застана безсилно на прага. Рядката ѝ кестенява коса висеше на кичури, очите ѝ бяха зачервени, а кожата сива и сбръчкана. Ето как изглежда човек, щом Сатаната влезе в дома му. Той пристъпи вътре. Къщата миришеше на вкиснато и нечисто. Как изобщо бяха стигнали дотук? Вдигна поглед нагоре по стълбите. Сумракът на площадката сякаш тегнеше от злоба. Опря длан върху парапета, но краката му отказваха да се движат. Стисна очи и си пое дълбоко дъх.
– Отче?

Аз съм Божи човек.
– Покажи ми я.

Той започна да се изкачва. На горния етаж имаше само три врати. През едната надзърташе бледо момче по къси панталони и изцапана тениска. Щом облечената в черно фигура приближи, момчето се скри. Мъжът бутна съседната врата. Вонящата топлина го блъсна в лицето и той неволно запуши устата си с длан. Леглото беше изцапано с кръв и телесни течности. За четирите му края бяха вързани ремъци, но сега те висяха свободно. По средата на матрака лежеше кожено куфарче. Капакът му бе отворен и съдържанието се виждаше: масивно разпятие, Библия, светена вода, копринена одежда. Два предмета липсваха. Те се въргаляха на пода. Скалпел и дълъг назъбен нож, лъскави от кръв. Още кръв се бе събрала като тъмно рубинено наметало около тялото. Той преглътна. Усещаше устата си пресъхнала като летните ниви.
– Господи, какво се е случило тук?
– Нали ви казах. Казах ви, че дяволът...
– Стига!

Очите му се спряха върху един предмет на нощното шкафче и той пристъпи нататък. Малка черна кутия. Взря се в нея за момент и пак се обърна към майката, която стоеше на прага. Тя закърши умолително ръце.
– Какво ще правим сега?

Ние. Защото и двамата бяха замесени. Той хвърли поглед през рамо към кървавото, обезобразено тяло на пода. Що за човек съм аз?
– Донеси кърпи и белина. Веднага.

Той хвърли поглед през рамо към кървавото, обезобразено тяло на пода.
Що за човек съм аз?
– Донеси кърпи и белина. Веднага.
Уелдън Хералд, четвъртък, 24 май 1990 г.

Липсващи момичета

Полицията се обръща за помощ в издирването на две 15-годишни момичета от Съсекс - Мери Лейн и Джой Харис. Смята се, че тийнейджърките са избягали заедно. Джой е видяна за последно на автобусна спирка в Хенфийлд вечерта на 12 май. Мери е напуснала дома си в Чапъл Крофт седмица по-късно, на 19 май, като е оставила бележка. Полицията не разглежда изчезването им като подозрително, но е загрижена за тяхната безопасност и ги призовава да се свържат със семействата си. Няма да имате неприятности. Те са притеснени и просто искат да знаят, че сте добре. Винаги можете да се приберете у дома. Джой е висока около 165 сантиметра, слаба, с дълга руса коса и фини черти. Била е облечена с розова тениска, избелели дънки и маратонки Dunlop Green Flash. Мери също е слаба, висока 170 сантиметра, с къса тъмна коса. Носила е широк сив пуловер, дънки и черни гуменки. Умолява се всеки, който ги види, незабавно да се свърже с полицията в Уелдън на телефон 01323 456723 или с Crimestoppers на телефон 0800 555 111."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg