Кукувичето

Кукувичето Камила Лекберг Времетраене: 1:06 мин. Първа помощ при бърнаут Емили Балестерос Времетраене: 0:56 мин. Изковани в кръв Джак Кар Времетраене: 1:15 мин. Китайска мъдрост Джеймс Трап Времетраене: 1:04 мин. Просто поредица от ужасни неща едно след друго Джоди Тейлър Времетраене: 1:02 мин. В дълбокото Али Хейзълууд Времетраене: 0:57 мин. Кръвта на Херкулес Джазмин Мас Времетраене: 1:01 мин. Как се пише любовен финал Юлин Куанг Времетраене: 1:10 мин. Сънища с влакове Денис Джонсън Времетраене: 1:01 мин. Елена Блаватска Времетраене: 1:52 мин. Хорхе Луис Борхес Времетраене: 2:24 мин.

Единайсети роман от добре известната поредица за Патрик и Ерика Хедстрьом. Камила Лекберг се завръща към тази знаменита двойка и ни въвлича в нова завладяваща история. Малко преди откриването на изложбата си световноизвестният фотограф Ролф Стенклу е застрелян в галерията във Фелбака. Ден по-късно приятелите му от литературните среди Елизабет и Хенинг Бауер биват застигнати от ужасна трагедия. Познанството им датира още от 80-те години на миналия век, а в настоящето ги свързва мистичният културен клуб Бланш, събирателен пункт на млади таланти, за който все по-често се носят тъмни и притеснителни слухове.

Докато Патрик и колегите му от полицейското управление в Танумсхеде разследват убийствата, разтресли малкото градче из основи, Ерика тръгва по следите на един неизяснен трагичен случай от миналото, при който стара приятелка на фотографа и дъщеря ѝ загиват в пожар с неясен произход... Пореден майсторски написан трилър на кралицата на шведския криминален роман - и любимката на Колибри - който държи читателя в напрежение до последните страници.

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният ѝ успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги.

В англоговорещите страни я наричат шведската Агата Кристи, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

Книгата е част от поредицата Съвременни трилъри от издателство Колибри.

"Той гледаше снимките. Знаеше, че Вивиан е разстроена от решението му да не ходят на тържеството, но той чисто и просто нямаше сили за това. Миналото най-накрая го беше застигнало и го беше принудило да потърси истината. Може би е трябвало да го стори отдавна. През всички тези години станалото беше висяло на врата му като воденичен камък. Беше се страхувал от въпросите, от отговорите и от всичко помежду им. Изборите му го бяха превърнали в човека, който беше днес. А гледката в огледалото сега не беше особено достойна. Нямаше нищо достойно в това да живее живота си със завързани очи. Накрая се принуди да ги развърже и да реши какво да прави, когато види какво го чака от другата страна на доброволната му заслепеност. Бавно и внимателно извади рамкираните снимки. Подпря ги на стената и преброи до шестнайсет. Всички бяха тук.

Отстъпи няколко крачки назад и ги огледа. После се обърна към по-обикновените рамки, които щяха да му послужат само за да подреди изложбата. С големи неравни букви написа имената на снимките на листчета и ги залепи на рамките с тиксо. Самите фотографии не му бяха нужни, за да си представи как ще изглеждат, докато ги размества по белите стени в галерията. Всяка снимка от предстоящата изложба беше като запечатана в съзнанието му и той лесно можеше да я извика наяве и да си я представи.
Щеше да му отнеме часове да подреди изложбата, най-вероятно щеше да остане в галерията до късно през нощта и утре щеше да плати цената за това, ясно му беше. Вече не беше млад. Но също така знаеше, че на вернисажа след два дни ще се чувства по-леко и свободно, отколкото от години насам.

Действията му щяха да имат драматични последици, но сега не можеше да мисли за това. В продължение на твърде много години се беше съобразявал с твърде много неща. Всички живееха в сянката на лъжите си и ежедневно поемаха риска някой да ги разкрие. Той обаче смяташе да разбули истините си. И техните. Никога не се беше чувствал толкова свободен, колкото когато внимателно залепи листчето с надпис Вина на една от рамките. Дори смъртта не го плашеше вече. Ерика Фалк се протегна в леглото. Топлите завивки я изкушаваха да продължи да се излежава, но беше обещала на Луис Бауер да направят една тренировка по спортно ходене след около час. Защо ли се беше съгласила? Но сигурно Луис беше напрегната от предстоящото тържество и имаше нужда да си излее мъката.
– Наистина ли трябва да ходим довечера? Патрик простена от своята страна на леглото и закри лице с възглавницата. Ерика я дръпна и го перна лекичко с нея.
– Ще е много приятно! Вкусна храна, хубаво вино и по някакво изключение жена ти ще е издокарана... Патрик затвори очи с гримаса.
– Говорим за тържество по случай златна сватба, Ерика. Голям купон, няма що. Куп снобарски гости и безкрайни речи. Досещаш се какви хора ходят по подобни събития. – Отново изстена.
– Във всеки случай ще ходим, така че по-добре стисни зъби и си промени нагласата – отвърна Ерика. Усети, че е прекалила с ентусиазма си, затова се притисна към него и го погали нежно по гърдите. Сърцето му биеше силно и равномерно. Беше ѝ трудно да повярва, че в миналото е имал проблеми с него, но въпреки това понякога все още се безпокоеше за здравето му.
– Луис ще ни очаква. А и обичам да те виждам в костюм. Ужасно изискан си. Особено в онзи тъмносиния.
– Ах, как ме ласкаеш.

Той започна да я целува, първо нежно, после все по-страстно. Придърпа я към себе си и както винаги, когато беше в преградките му, тя усети как тялото ѝ се сгрява и омеква. – Децата могат да дойдат всеки момент – промърмори тя, прилепила устни към неговите. Патрик ѝ отговори, като дръпна завивката над главите им. Отдолу бързо стана много топло и всичко наоколо изчезна. В балона им не съществуваше нищо друго освен тях двамата, телата им, устните им, дъхът им. В следващия момент глух трясък потвърди съмнението на Ерика.
– Криеница! Ноел извика щастливо и започна да скача на леглото. Като изстрелян от оръдие, Антон влетя след него и се приземи точно върху скъпоценностите на Патрик.
– О, по дяво... – Той се спря след кратка размяна на погледи с Ерика. – Под ягодите! Ноел и Антон се разхълцаха от смях. Ерика въздъхна с усмивка. Двамата с Патрик си бяха откраднали няколко секунди насаме и това им стигаше. Тя се надвеси над момчетата и започна да ги гъделичка така, че те завиха като вълци.
– Опитах се да ги накарам да гледат телевизия, но избягаха, докато си взимах кисело мляко. – Мая се появи на вратата в нощницата си с еднорог и разтвори отчаяно ръце.
– Миличка, не е нужно да се грижиш за тях сутрин. Могат просто да идват при нас – успокои я Патрик и ѝ махна да се качи в леглото. В първия момент Мая се поколеба. Винаги беше толкова отговорна. Но после на лицето ѝ се разля усмивка, тя се хвърли в леглото и се включи в играта. Ерика улови погледа на Патрик над главите на децата. Семейството им беше перфектно. Напълно перфектно."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg