Лабиринтът

Лабиринтът Нелсън Демил Времетраене: 0:46 мин. Нелсън Демил Времетраене: 0:59 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Джон Кори, покритият с белези от рани детектив в борбата с терористи и чужди разузнавачи, отново безделничи по неволя на плажа в Лонг Айлънд след поредния гаф с началниците си. Горчивият му опит и в професионалния, и в личния живот не е повредил рецепторите му за добро уиски, на което се наслаждава на верандата на вуйчо си, когато...

Когато внезапно се появява една от бившите му любовници - Бет Пенроуз от местната полиция - с изненадващо предложение за работа. Джон трябва да реши едновременно иска ли да премине в частния сектор и желае ли нова връзка с Бет.

И преди да се опомни, е въвлечен в разследване на поредица от убийства и смайваща корупция сред политици, полицаи, съдии и прокурори. А с неговата пристрастеност към риска е неизбежно отново да бъде на крачка от фаталния край...

"В съвременната литература няма друг герой като Джон Кори. Неговите ехидни шеги и брутална дързост в сблъсъците с престъпници са неподражаеми. И в този роман Нелсън Демил е грандмастър на увлекателните криминални истории."
Бук Рипортър

"Нелсън Демил отново доказва, че е великолепен разказвач, с оплетения сюжет и изненадващите обрати в тази мрачна история. И отново проявява майсторството си в диалозите и напрежението до последния момент."
Мистъри & Съспенс Мегъзин

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на ИК Бард.

"Няма как да пиеш цял ден, ако не започнеш от сутринта.

В единайсет часа предобед през слънчев юнски ден седях със студена кутийка Бъд на удобен плетен стол на задната веранда на голямата къща във викториански стил с изглед към залива Грейт Пеконик, която принадлежеше на моя вуйчо Хари. Облеклото ми в този ден, както във всеки друг, се състоеше от шорти и тениска. Босите ми ходила се опираха на парапета, а в скута си бях оставил стар бинокъл и Ню Йорк Таймс, отворен на кръстословицата. Отпусках си душата тук от около три седмици и както вече споменах при предишното си пребиваване в лятната къща на Хари, проблемът с безделието е, че не знаеш кога то ще приключи. Оставих бирата на масата до моя 9-милиметров глок.

Денят беше хладен, с приятен солен бриз откъм водата. Аз съм градско чедо, но мога да свикна и с природата в малки дози. Фокусирах бинокъла към малък катер с кабина на стотина метра от брега. Двигателят не работеше, но катерът не беше закотвен. Приливът и вятърът го отнасяха полека към каменистия плаж в края на полегатата морава. В кабината или на палубата не се виждаше никой. Странно. Сложих и пистолета в скута си. Ако искаха да ме докопат, вероятно биха дошли нощем. Но биха могли да нападнат изненадващо и през деня. Как да знам дали групата убийци вече не е в празната къща и не се координира по телефона с някого на лодката, който е видял къде съм. А моят смартфон, за съжаление, се зареждаше на шкафа в кухнята.

Единственият начин да се изплъзна, беше да грабна пистолета, да прескоча парапета, да хукна по моравата към залива и да плувам край брега, където беше твърде плитко, за да ме доближи онзи катер. Групата в кухнята не би очаквала да изтичам към морето, те щяха да се чудят трескаво какво да сторят, когато изскочат от къщата и ме видят да плувам, после да излизам на брега и да изчезвам в гъстите тръстики. А после? Да се отдалеча на безопасно разстояние ли? Или да заобиколя, за да им изляза в гръб и да ги очистя един по един? Не биха очаквали и това. Но би трябвало да са чули, че Джон Кори е склонен към неочаквани постъпки.

И след като групата убийци са натръшкани мъртви на моравата отзад, бих размахал среден пръст към подкреплението на катера и бих се върнал в къщата, за да се обадя на полицията и на градската служба за извозване на отпадъци. Защо и на тях ли? Защото, както казвахме в нюйоркското полицейс­ко управление: Един смъртен случай е трагедия, множество смъртни случаи вече са проблем на службите по чистотата.

Явно се побърквах. Всъщност мнозина са ме питали: Ти луд ли си?. Доволен съм, че все още имат някакви съмнения. Впрочем да повторя - аз съм Джон Кори, бивш детектив в полицейското управление на Ню Йорк, разследвах убийства. След като напуснах тази работа със 75% инвалидност, причинена от три куршума в тялото ми, сключих договор като външен консултант с Федералната работна група по борба с тероризма. Махнах се оттам при необикновени обстоятелства и си уредих друга работа за федералните власти - в Групата за наблюдение на дипломатическия корпус, която приключи миналия месец... също при необикновени обстоятелства. Някога бях и асистент в колежа по наказателно право Джон Джей в Манхатън. А сега просто съм нюйоркски безработен."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg