Мръсната четворка

Мръсната четворка Майкъл Конъли Времетраене: 0:57 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин.

Литературен черен хайвер от Конъли!

Героят на Смъртта е моят занаят и Плашило се завръща в новия трилър на автора на бестселъри Майкъл Конъли. Този път журналистът Джак Макавой е по следите на сериен убиец, когото никой досега не е успял да забележи и залови. Когато жена, с която разследващият репортер прекарва една случайна нощ, е брутално убита, той осъзнава, че е изправен пред зъл гений, на какъвто досега не се е натъквал. И въпреки предупрежденията на полицията се опитва да го намери и спре. Така се натъква на други мистериозни смъртни случаи, които полицията приема за случайни инциденти. Но дали наистина са такива? Джак стига до най-мрачните кътчета на тъмния интернет и опознава зловеща субкултура, която действа брутално и безнаказано.

"Динамична, агресивна, спираща дъха! Напрегната! Световна премиера на криминален писател в топ форма."
Уотърстоунс

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на ИК Бард.

"Прилог
Тя харесваше колата му. За първи път се качваше на електрически автомобил. Чуваше само вятъра, докато пътуваха в нощта.
– Толкова е тихо - каза тя.
Само три думи, но ги произнесе завалено. Третият Космополитън беше направил нещо с езика ѝ.
– Приближава се, без да усетиш - каза шофьорът. – Това е сигурно.
Погледна я и се усмихна. А тя си помисли, че я проверява, защото се бе изложила с думите.
Той се обърна и посочи с брадичка предното стъкло.
– Пристигнахме - каза. – Има ли паркинг?
– Можеш да паркираш зад моята кола - отвърна тя. – Имам две места в гаража, но те са... едно зад друго. Тотем, мисля че така се нарича.
– Тандем?
– О, да, да. Тандем.

Тя се засмя на грешката си и влезе в спирала от смях, от която не можеше да се измъкне. Пак Космополитън-ите. И капките от билковата аптека, преди да излезе с Юбер тази вечер.
Мъжът свали прозореца си и хладният вечерен въздух нахлу в комфорта на колата.
– Помниш ли комбинацията? - попита той.

Тина се изправи на седалката, за да се огледа и да се ориентира. Осъзна, че вече са пред вратата на гаража в дома ѝ. Това не ѝ изглеждаше редно. Не можеше да си спомни да му е казвала къде живее.
– Комбинацията? - попита той пак.

Панелът с бутоните беше на стената и на една ръка разстояние от шофьора. Тя осъзна, че знае комбинация­та, с която се отваря портата, но не може да си спомни името на мъжа, когото бе решила да заведе вкъщи.
– 4 - 6 - 8 - 2 - 5.
Докато той набираше цифрите, тя се опита отново да се засмее. Някои мъже наистина мразеха това.
Влязоха в гаража и тя посочи мястото зад нейното мини, където той можеше да спре. Скоро вече бяха в асансьора, тя натисна правилното копче и след това се облегна на него за подкрепа. Той я прегърна и я задържа права.
– Имаш ли прякор? - попита тя.
– Какво имаш предвид?
– Ами как те наричат другите? Нали се сещаш, на майтап.
Той поклати глава.
– Мисля, че просто ме наричат по име.

И това не помогна. Тя заряза темата. Можеше да се сети за името по-късно, но истината бе, че най-вероятно нямаше да има нужда от него. Нямаше да има по-късно. Почти никога нямаше. Вратата се отвори на третия етаж и тя го поведе по коридора. Апартаментът ѝ беше две врати по-нататък.

Сексът беше добър, но не изключителен. Единственото необичайно беше, че той не се съпротивляваше на изискването ѝ за презерватив. Дори си носеше собствен. Браво за това, но тя продължаваше да мисли, че ще е за една вечер. Търсенето на онова неописуемо нещо, което щеше да запълни празнината вътре в нея, щеше да продължи.

След като изхвърли презерватива, той се върна в леглото при нея. Тя се надяваше на извинение - че трябва да става рано сутринта, че жена му го чака у дома, каквото и да е, - но той поиска да се върне в леглото и да се гушка. Настани се грубо зад нея и я завъртя така, че гърбът ѝ опря в гърдите му. Беше се обръснал и тя чувстваше как поникналите косъмчета я боцкат по гърба.
– Знаеш ли...

Тя не чу повече от оплакването. Той завъртя тялото си и тя се озова върху него. Гърдите му бяха като шкурка. Ръката му се вдигна иззад нея и се сгъна в лакътя в остър ъгъл. След това с другата си ръка той бутна шията ѝ в този ъгъл. Затегна хватката и тя усети, че достъпът ѝ до въздух е прекъснат. Не можеше да извика за помощ. Нямаше въздух, за да издаде звук. Започна да се бори, но краката ѝ бяха заплетени в завивките и той беше прекалено силен. Стискаше шията ѝ като менгеме.

В периферията на зрението ѝ започна да се спуска мрак. Той вдигна глава от леглото, доближи уста до ухото ѝ и прошепна:
– Наричат ме Сврачката."
Из книгата

Името на американския писател Майкъл Конъли е добре известно на всички фенове на трилърите и криминалните романи. С повече от тридесет заглавия, продадени в над шестдесет милиона копия и преведени на 39 чужди езика, той е един от най-продаваните съвременни автори. Едва с дебютния си роман, Черното ехо (The Black Echo), Конъли грабва престижната награда на Mystery Writers of America. Герой в книгата е легендарният детектив Хари Бош, с който писателят си спечелва много верни читатели. През 1994 г. Президентът Бил Клинтън излиза от книжарницате пред очакващите го камери, държейки в ръка копие от Блондинка в бетона (The Concrete Blonde) - едва трети роман за Майкъл Конъли. По някои от романите са направени телевизионни адаптации, а през 2002 г. един от тях (Blood Work), се появява и на широкия екран. Филмът е под режисурата на Клинт Истууд. Адвокатът с Линкълна е друг бестселър, чийто сюжет е адаптиран за кинолента - с участието на звездата Матю Макконъхи като Мики Халер.

Майкъл Конъли е автор на още световни бестселъри, сред които Черната кутия, От погрешната страна на раздялата, Блудна луна, Мъртво вълнение и други. Ето и историята на живота и творчество на Майкъл Конъли:

Писателят е роден на 21 юли 1956 г. във Филаделфия. Семейството се премества във Флорида. Баща му е строителен предприемач и след като завършва гимназия, Майкъл Конъли крои планове да продължи семейната линия. Записва се в Университета във Флорида, но учебната програма по строителство не предизвиква у него голям интерес и той си взима 18-месечна почивка от курсовете. През това време работи, като заема незначителни дъжности. Но тъкмо това е и времето, в което той открива за себе си творчеството на Реймънд Чандлър. По собствените му думи, това променя живота му. Той става запален фен и само за няколко седмици прочита всички книги на Реймънд Чандлър. "Тогава имах желанието не само да чета тези книги - споделя Майкъл Конъли - исках да ги напиша". Той има известни колебания да съобщи на баща си за своето решение.

Двамата обсъждат семейния строителен бизнес и шансовете на Майкъл да се прехранва като романист. Те стигат до извода, че за да има поглед върху престъпния свят, Майкъл трябва да бъде адвокат, ченге или репортер. След като решението е окончателно, Майкъл Конъли взима магистърска степен по журналистика, както и степен по творческо писане, където един от неговите учители е романистът Хари Кройс.

След завършването си през 1980 г., няколко години Майкъл работи за различни периодични издания като криминален репортер. Едновременно с това, макар и в недостатъчен обем, той пише художествена литература и не предава първоначалната си идея. Написаното през този период той счита за недостатъчно добро и не прави опити да го издаде - това е част от учебния процес. Но работата му му дава важно предимство: той ежедневно става свидетел на случки от подземния свят, в които служителите на закона се опитват да спрат престъпността и да запазят собствения си живот. Драматични човешки истории са разказани и с интервютата (съвместно с други репортери) с оцелелите от голяма авиационна катастрофа. Този материал на списанието, за което работи Майкъл Конъли, получава голям отзвук в обществеността и редица награди - включително Пулицър. Скоро след това Майкъл получава предложение за работа като криминален репортер за едно от най-големите печатни издания - Лос Анджелис Тайм. Тогава писателят (вече женен за приятелката си Линда Маккейлъб), се премества в Лос Анджелис. Този успех в кариерата на журналист дава нов тласък и на творчеството му.

Той започва внимателно наблюдава разследващите - начинът по който те използват информацията и си взаимодействат. Говори с около 100 детективи на седмица. Много от неговите наблюдения са използвани за изграждането на образа на Хари Бош, който ще стане известен в цял свят. Хари Бош се появява още в първия роман - Черно ехо. След стандартните четири отказа, през 1992 г. са отпечатани първите 15 000 копия от книгата. От тях първоначално са продадени 12 000.

Е, въпреки спечелената престижна награда и възторжените отзиви на читателите, грандиозният успех не идва за една нощ. След Черно ехо, Майкъл Конъли продължава да работи като журналист, а романите се поместват в оставащото време. Въпреки това, след публикуването на четвъртия роман, той вече е достатъчно уверен в потенциала си, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През годините се появява и дългият списък с бестселъри, наградите и феновете във всяка точка на света. Поредицата за детектив Хари Бош се разгръща в повече от двадесет романа. Днес Майкъл Конъли прекарва времето си във Флорида и Калифорния. Освен писател, той е и изпълнителен продуцент на поредицата от филми на Amazon Studios, базирана на разследванията на неговия най-известен герой.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg