Успоредни животописи - част 2

Успоредни животописи - част 2 на Плутарх съдържа три нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време, и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж.

Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, са поставени на културно-историческата сцена от ранната атинска демокрация до късната римска република. Освен образец за художествено качество животописите са и неоценим извор за живота и характера на първите гръцки и римски законодатели, на прославени държавници и военачалници. И колкото по-дълбоко навлиза в реалността на житейските им пътища, толкова по-високо Плутарх поставя стандарта на бъдещата европейска белетристика.

Защото големи наративи от историческите драми на Шекспир до Животът на безславните мъже на Фуко, - следвайки или противопоставяйки се на Плутарховия образен свят, са допринасяли за оформянето на интелектуалните, нравствените и естетическите ценности на съвременната европейска цивилизация.

"Захванах се с писането на биографии заради другите, но продължавам присърце да се занимавам с това вече заради самия себе си. Защото чрез житейските истории на моите герои аз се оглеждам като в огледало и същевременно се опитвам някак да украся и да уподобя и своя живот на техните добродетели. Наистина случилото се с тях не изглежда да служи за нищо друго, освен за съпреживяване и споделяне на пътя им. Когато подобно на домакини приемаме един подир друг всеки един от тях като свой гост в дома си, ние разбираме и наблюдаваме колко и какъв е, както казва Омир, като осмисляме най-важното и най-хубавото от делата му."
Плутарх

С тези думи на Плутарх от новия том на издателство Ерго с три двойки животописи на Тимолеон - Емилий Павел, Пир - Марий и Лизандър - Сула българският читател пристъпва в света на шестима славни държавни мъже, белязали съдбата на своите народи. Амбициозни победители във военни битки, честолюбиви политици с незавиден житейски крах или обичани народни водачи, техните личности, живо и колоритно описани, се превръщат в надежден ориентир за качествата на държавника и в наше време.

Плутарх (ок. 46 - 127) завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията Успоредни животописи и Нравствени съчинения. В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му.

Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия при платоника Амоний, реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния интелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство. Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище.

Добродетелта е ключово понятие и в Успоредни животописи - в тях Плутарх е повече моралист, отколкото историк.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu