"– Защо искате да ме убиете? - попита Сиера Рейнс. – Аз съм просто посредник.
– Съжалявам, мис Рейнс. - Паркър Кийгън насочи пистолета към нея. Оръжието леко потрепваше в ръката му. В очите на Кийгън гореше истинска страст - не сексуална, а друг вид лудост, не по-малко опасна. – Опасявам се, че това е краят на нашите делови отношения.
Поредният луд, обсебен, параноичен колекционер, помисли си Сиера. Трябваше да го предвидя. Проблемът беше, че повечето от клиентите ѝ можеха да бъдат определени като луди, обсебени или параноични - обикновено някаква зловеща комбинация от трите. Ако избягваше всички колекционери и дилъри в бизнеса с горещи артефакти, които попадаха в една или повече от тези три категории, щеше да остане без работа само след един ден.
Кийгън обаче се оказа по-голям проблем от повечето ѝ клиенти. Първо, имаше пистолет. За щастие малко от колекционерите и дилърите, с които работеше, бяха стигнали дотам, че да я заплашват с пистолет, въпреки че двама бяха вадили ножове, а един тип се бе опитал да я заключи в багажника на кола, която възнамеряваше да избута от кея в езерото Вашингтон. Повечето колекционери се въодушевяваха от сключването на успешна сделка и горяха от нетърпение да продължат да правят бизнес с нея. Бавно, но сигурно тя си създаваше репутация на надежден и дискретен партньор.
Не би трябвало да е изненада, че в новия ѝ бизнес имаше и някои затруднения. При всичките си предишни опити да открие призванието си беше срещала проблеми и бе преживявала провали. Започваше да мисли за себе си като за сериен убиец в кариерата си.
Намираха се в частната галерия на Кийгън. Подобно на галериите на повечето колекционери, обсебени от паранормални артефакти, помещението беше преустроен сутерен. В голямата къща нямаше никой друг, а най-близките съседи бяха на километър разстояние. Ако Кийгън я застреля, никой нямаше да чуе изстрела.
– Не ме разбирайте погрешно, мис Рейнс - каза Кийгън. – Много съм ви благодарен, че открихте артефакта и го доставихте толкова бързо и така дискретно. Проблемът е, че сега знаете твърде много за моята колекция и за моите бизнес дела.
Кийгън не изглеждаше особено опасен. Слаб, нисък, на средна възраст, той имаше излъчването на педантичен учен. Но през последните няколко месеца Сиера беше открила, че когато става въпрос за колекционери и дилъри, външният вид неизменно заблуждаваше. Огледалата обаче никога не лъжеха, не и човек с нейните способности. А тук, на стената точно зад Кийгън, беше окачено едно голямо огледало от деветнайсети век в претенциозна рамка. Като задейства способностите си, тя можеше да види отражението на неговото енергийно поле. Единственият начин, по който можеше да го опише, беше нестабилен.
Не че ѝ беше нужно огледало, за да стигне до тази диагноза, помисли си тя.
– Аз съм агент на "Трезора", мистър Кийгън - каза тя, като запази тона си учтив, но твърд. – Знаете не по-зле от мен, че мистър Джоунс няма да бъде доволен, ако някой от посредниците му бъде убит по време на работа.
– Обмислих проблема с мистър Джоунс. Не се притеснявайте, мис Рейнс, тялото ви никога няма да бъде открито. Възнамерявам да кажа на Джоунс, че не сте успели да доставите артефакта. Той ще реши, че сте го откраднали и сте изчезнали с него.
– Не - каза Сиера. – Той няма да повярва. Не бихте искали да ядосате мистър Джоунс.
– Не се страхувам от Джоунс - отсече Кийгън.
Но звучеше така, сякаш се опитваше да убеди себе си, а не нея.
– Няма причина да ме убиете - повтори тя внимателно. – Получихте артефакта. Репутацията, която си е изградил Мистър Джоунс, се основава на пълна конфиденциалност. Докато клиентите му не се опитват да го измамят, той пази тайните им. Агентите му - също.
– За съжаление, аз имам проблеми с доверяването - каза Кийгън.
– Сериозно? Оказва се, че и аз имам някои проблеми. - Тя му се усмихна ослепително и небрежно свали едната от елегантните черни кожени ръкавици. – Затова, разбира се, вземам предпазни мерки на всеки етап от доставката.
Кийгън се намръщи.
– Какво би трябвало да означава това?
Сиера вдигна ръката си към малкия медальон, който носеше. Отвори го, за да разкрие огледалото в него. Това не беше стандартно огледало, а по-скоро плосък кръг от силно отразяващ кристал.
– Няма да ви отегчавам с подробно обяснение как става това - каза тя. – Това би включвало малко сложна физика. Единственото, което наистина трябва да знаете, е, че ще припаднете.
– Да припадна? Вие сте луда. Защо ще припадам? В отлично здраве съм. Аз съм веган.
Тя бързо намери фокуса и насочи малко топлина през огледалния кристал, отразявайки потоците от енергийното поле на Кийгън обратно към него. Отразените вълни изпратиха еквивалента на токов удар към аурата му, като на практика предизвикаха късо съединение. Кийгън се скова. Клепачите му трепнаха и се затвориха. Пистолетът падна от ръката му и той се свлече на пода без стон.
Чу се остър звук и красивото огледало от деветнайсети век на стената се покри с паяжина от пукнатини.
Главното е контролът, напомни си Сиера. Тя беше доста добра, когато ставаше въпрос за насочване на енергия през кристала, но когато беше нервна, понякога нещата се объркваха. В този случай беше жалко, защото старинното огледало определено имаше паранормално излъчване. В добро състояние щеше да струва много пари на черния пазар.
Тя обаче имаше по-сериозни проблеми. Пръстите ѝ пареха. Размаха няколко пъти ръката си в инстинктивен, но напълно безполезен опит да облекчи усещането за изгаряне. Бързо нахлузи кожената ръкавица. Сиера затвори медальона и се втурна през галерията. Приклекна до Кийгън, но не ѝ се искаше да сваля ръкавицата си, за да докосне шията му и да провери пулса му. За щастие гърдите му се повдигаха и спускаха нормално. Той беше жив, но в безсъзнание. Нямаше как да разбере колко дълго ще остане в това състояние или какво ще си спомня, когато се събуди. Нямаше значение. Що се отнася до нея, сделката беше приключена. Беше си свършила работата. Купувачът не беше успял да изпълни своята част от сделката. Достатъчно лошо беше, че се опита да я убие."
Из книгата
