Мъжът ми

Мъжът ми Мод Вантюра Времетраене: 1:17 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин. 100-те абсолютно неотменими закона на бизнес успеха Брайън Трейси Времетраене: 0:55 мин. Моята кралица Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Александър Дюма - баща Автор Времетраене: 1:13 мин. Криеница Крис Картър Времетраене: 0:57 мин. Крехко убежище Катрин Каулс Времетраене: 0:55 мин. Богатство от пясък Рута Сепетис Времетраене: 1:12 мин. Пропастта помежду ни Трити Умригар Времетраене: 1:07 мин. Неспокойни кости Лорет Ан Уайт Времетраене: 1:04 мин. Китай за напреднали Проф. д.н. Николай К. Витанов Времетраене: 1:03 мин.

Тя има живот мечта - прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още - иска да се обичат като в самото начало. Любовта ѝ е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи - и записва в тематични бележници - всяка негова дума, всеки негов жест, наказва го за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го хване в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство.

Мъжът ми е роман трилър за любовта, която не признава граници. Напрежението расте с всяка страница, за да се стигне до един крайно неочакван епилог.

"Неустоима наслада!"
Амели Нотомб

Френската писателка Мод Вантюра (р. 1992 г.), авторка на два романа, завършва философия и управленски науки, след което работи в радио Франс ентер и поддържа собствен подкаст - Лалала, посветен на сложните любовни отношения. Това е и темата, която блестящо развива в първия си роман, Мъжът ми, удостоен с Награда за първи роман и с британската награда Дагър.

"Всеки понеделник влизам в училище бодро, без да изпитвам никаква умора. Учителка съм по английски от почти петнайсет години, но помня защо толкова ми харесва да преподавам. Защото цял един час аз съм в центъра на вниманието. Аз владея времето, моят глас изпълва пространството. Работя и като преводачка за едно издателство. Може би този двоен живот поддържа у мен пламъка на учителската ми дейност. На паркинга, запазен за учителите, срещам директора и разговаряме няколко минути. После идва моментът, който очаквам: той ме пита как е мъжът ми. Отговарям, че мъжът ми е добре. Този израз ми въздейства по един и същи начин след тринайсет години брак. Тръпки от гордост ме побиват, когато на някоя вечеря небрежно заявявам мъжът ми е финансист или когато обяснявам на учителката на дъщеря ми пред оградата на училището, че мъжът ми ще вземе децата в четвъртък; когато отивам да взема курабии от хлебарницата и казвам мъжът ми е направил поръчка във вторник; когато казвам с уж безразличен вид (а в действителност го смятам за изключително романтично) "Срещнах се с мъжа си на рок концерт", ако ме попитат как сме се запознали. Моят мъж вече няма име, той е мъжът ми, той ми принадлежи.

Понеделник винаги е бил любимият ми ден. Понякога той приема наситен кралско син цвят - морско синьо, турско синьо, сапфирено синьо. Но най-вече е обагрен в някакво практично, икономично и мотивиращо синьо, подобно на химикалките Бик, на папките на учениците и на семплите дрехи, които отиват на всичко. Понеделник също така е ден на етикетите, на добрите решения и на кутиите за съхранение. Денят на обмислените избори и на разумните решения. Казвали са ми, че обикновено понеделник се харесва на отличниците в класа - че само зубрачите могат да се радват, че почивните дни са свършили. Може и да е така. Но знам, че при мен това идва от страстта ми към началото. В книгите най-много харесвам първите глави. Във филмите - първите няколко минути. В театъра - първото действие. Обичам началните ситуации. Когато всичко е на мястото си в един уравновесен свят.

Към обед чета на учениците си текст. После ги карам да говорят един след друг. Записвам на дъската необходимата лексика, думите, които ще им потрябват, за да се изразят (ето това чувство за надмощие е опияняващо). В текста, който изучаваме днес, един от героите носи името на мъжа ми. Сърцето ми трепва всеки път, когато го видя написано или някой от учениците ми го произнесе. После превеждаме и коментираме размяна на клетви между двама съпрузи. Учениците ми са свикнали с тази англосаксонска традиция, често показвана в американските сериали (и често прекъсвана от някой бивш любовник, решен да спечели наново сърцето на любимата си). По този начин научаваме използването на спомагателния глагол, благодарение на дългоочаквания отговор I do - Искам.

Докато последните ученици си тръгват от класната стая, отварям прозорците, за да прогоня миризмата, останала след края на урока, смес от пот и флумастер за бялата дъска. Смес също така от твърде сладникавите парфюми (на момичетата) и твърде мускусните (на момчетата). Юношеските хормони са луди за тези супер концентрирани аромати, които се продават в моловете. Може би трябва да купувам такива парфюми. От месеци ползвам продукта на един бутиков и конфиденциален производител, чийто парфюм ми се струваше страхотен, но който се оказа отчайващо безличен на кожата ми. Как да разбереш кои парфюми са на мода сред шестнайсетгодишните. Бих могла да измисля упражнение по темата за миризмите и да помоля учениците ми да опишат парфюма си, би било поучително за мен (ще открия идеи за нов парфюм) и за учениците ми (ще обогатят олфактивната си лексика)."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Понеделник
Вторник
Сряда
Четвъртък
Петък
Събота
Неделя
Епилог