Проф. Петър-Емил Митев, доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", понастоящем ръководител на Института по социология "Иван Хаджийски". Един от основателите на специалност "Политология", в която разработва поредица от лекционни курсове: история на политическите идеи (трета част); политически идеологии; методи на политологичния анализ; политическият език; революция и реформа; източноевропейският преход; българският преход. Изследването на прехода е като ходене по острие на бръснач... Критичната и заедно с това обективна ... |
|
Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията с инструменти на този изследовател ... |
|
Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света. Отрочетата на Сталин, Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка. Децата на ... |
|
Кремъл - сърцето на Москва, е не само исторически, културен и религиозен център на Русия, но и символ на цялата ѝ политическа власт. Червените му стени са свидетели на безброй превратности и интриги, главоломни промени и смърт. Особено през XX век, когато победилият в "името на народа" комунизъм отстоява правото на живот с разстрел или отрова за противниците му. Размерът и обхватът на Сталиновите репресии спрямо политическите опоненти, културния, религиозен и военен елит, научно-техническата интелигенция и художественотворческия ешелон са безпрецедентни за времето си. Ала убийствата в Кремъл не секват и ... |
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
|
Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и ... |
|
По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си. Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и деца реакционери, а вън от дома – нелегалното движение и една любовница еврейка, потомка на стар революционен род. Идва ред на световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през 1945-та, революционните бесилки от 1956-та. ... |
|
Едно забравено документално свидетелство за антисемизма в България през 1941-1944г. ... VII състав на Народния съд (февруари-април 1945 г.) e образуван специално за "съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти" и разглежда гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.IX.1944 г. Представена е основната част на съдебното дело – обвинителният акт, обвинителните речи на народните обвинители за исканите от тях присъди, присъдата на съда и мотивите за нея. Значението на материалите от VII състав на Народния съд като исторически извор е пряко свързано както с обществения и научния интерес към ... |
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |