Клановете и политическите групировки в КНР. ... "Некоронованите крале на червен Китай" е синтез на тригодишната работа на колектив от автори, специалисти по Далечния изток, от интернет изданието "Южен Китай". Тя е посветена на малко известни подробности за китайското държавно управление: вътрешна политика, лидери, водещи политически формирования и властови кланове, тънкостите на техните взаимоотношения, както и основните посоки на държавната стратегия. Със засилването на ролята на Китай на световната сцена е важно да знаем настоящия баланс на силите в Поднебесната империя, степента и естеството на ... |
|
Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев, събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Какво пише в рапортите на американския посланик в София за падането на Тодор Живков през 1989 г. ... Как Великите сили са приели събитията в България на 10 ноември 1989 г.? Били ли са информирани и подготвени? Каква роля са играли? Имали ли са пръст в случилото се? Част от отговорите могат да бъдат намерени в поверителните доклади, които тогавашният американски посланик в България Сол Полански е пращал до Държавния департамент във Вашингтон от юни 1988 до юли 1990 г. Малка част от тях, в които се споменават събитията в България преди и след 10 ноември 1989 г., могат да бъдат намерени във виртуалната читалня на ... |
|
Прекършеният живот е на Георги Муравиев Радев, спомените и размислите са негови, а досиетата са от архивите на вездесъщата Държавна сигурност. ... Уважаеми читателю, книгата, която държиш в ръцете си, е историята на един "Бивш" човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата "народна власт", но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух. Искрено се надявам да разбереш истината за мракобесното комунистическо време и всички заедно да не допуснем никога вече то да се ... |
|
Книгата разказва гледната точка на автора, който идва в България веднага след падането на социализма в началото на прехода (1990 - 1992). Той започва усилена работа по учредяването на НБУ и описва перипетиите и процеса на създаването му. Под формата на дневник Бейкър разказва още за свои пътувания в Словения и разкъсваната от войни Хърватия. Той споделя с читателите какво го впечатлява, как намира приятелите си в България и защо я избира за свой дом и до ден днешен. "Тази книга описва един много труден и за мнозина - страшен период от най-новата история на Балканите. Събитията се развиват в течение на две години - ... |
|
Никола Г. Алтънков (р.1932) завършва английска филология в София през 1963 г., притежава магистратура от Института за чужди науки в Монтерей, Калифорния и докторат по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Избягва в Швеция през СССР и Финландия в 1965 г. От януари 1967 до 1995 г. живее в САЩ. В САЩ е член на Академията за политически науки (Ню Йорк, 1984), на почетното социологическо общество "Делта Тау Капа" (1975), Американската асоциация за напредък в славянските науки и Научната група по български изследвания. Преподавал е във висши американски институции и е работил по научно-изследователски ... |