Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., Института за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети , както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет.
Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход.
Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория". ... Сборникът събира текстове, представени на Международния научен семинар "Двете лица на писателя. Персонални казуси в източноевропейските литератури", състоял се в Нов български университет.
Авторите Евгений Добренко, Антал Бабуш, Валентина Хархун, Майа Разбойникова-Фратева, Йоана Славчева и Иван Станков, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Методи Методиев и Пламен Дойнов разглеждат отделни случаи с писатели, които се опитват да съчетаят външната лоялност към комунистическия режим с относително автономно творчество и езиково ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов.
През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Леонид ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно.
На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход".
Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Доста литература се натрупа за българския "преход", много социолози, политолози, икономисти, публицисти точеха перата си върху годините, в които се сменяше "системата". За едни "преходът", добър или лош, е свършил, за други още продължава, трети мечтаят за друг "преход". "Но вече е късно: шлюзовете на историята се затварят..." - твърди проф. Иво Христов, който с помощта на изд. "Захарий Стоянов" поднася на читателите второ преработено и допълнено издание на "Пред пепелището на нестаналото българско общество" - ... |
|
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне.
Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход".
Статиите ... |
|
|
В мътилката на прехода. ... Заглавието на тази книга - "Сувенири от 10 ноември" - ви отпраща направо в сърцевината на въпроса: Можехме ли да се разминем с изпитанията и налудностите, с които ни дари Прехода.
Прехода се оказа едно копеле, заченато на пияна глава от неизвестни родители - и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие. На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат - да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на Случайници с Властта, това и нищо повече. Извън всичко друго, Прехода вече е ... |
|
|
Роман. ... След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход.
При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.
Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди ’89-а и ... |
|
|
Мемоарите на Иван Костов. ... "Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов - самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни - борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази - както ще се увери читателят - тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското ... |
