Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията.
В тази книга основният въпрос е: Кой?
Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо ... |
|
|
Книгата на Виктор Суворов "Свободен полет" е своеобразно продължение на знаменитите документални произведения "Аквариумът", "Основи на шпионажа" и "Спецназ".
Читателят ще научи как през 40-те години на миналия век, когато се разпалва с бясна скорост надпреварата за нов тип оръжие между САЩ, Великобритания, Германия и СССР, ГРУ успява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж, "мъртвата зона" на проекта "Манхатън", и да получи секретните данни за обогатен уран, благодарение на което Съветският съюз разработва собствена атомна бомба.
... |
|
|
Един разказ за април 1925 г. и действителността такава, каквато е била - мрачна, сурова, изпълнена със страх и съмнения. Атмосфера, в която комизмът и патетиката имат място толкова, колкото и пистолет в ръцете на Господ. Поднесено от автора на "Белия терор 1923 - 1925 г." (2016) - най-мащабното изследване за най-противоречивия период в новата българска история."Провесих шубата на стола, събух се без да се развързвам и легнах с дрехите. Загледах се в тавана, доволен от представянето си тази вечер - точно и чисто изпълнение на специален агент от каросерията на камиона за извънградски екскурзии за озлобени ... |
|
|
Една друга история на преходното време.
Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
|
Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев, събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
|
"В тази книга, в която се представя Людмила Живкова в действие като ръководител на "българското културно възраждане" за кратък десетгодишен откъс от време, достоверно разказвам за явления и събития, за изтъкнати дейци на българското изкуство и култура и за малко известни наши отговорни изпълнения на културни мероприятия от национално значение зад граница, на които понякога бивах активен участник и скромен свидетел."
Д-р Морфи Скарлатов ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно.
На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход".
Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов.
През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, Леонид ... |
|
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне.
Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход".
Статиите ... |
|
|
Мемоарите на Иван Костов. ... "Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов - самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни - борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази - както ще се увери читателят - тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското ... |
|
|
В мътилката на прехода. ... Заглавието на тази книга - "Сувенири от 10 ноември" - ви отпраща направо в сърцевината на въпроса: Можехме ли да се разминем с изпитанията и налудностите, с които ни дари Прехода.
Прехода се оказа едно копеле, заченато на пияна глава от неизвестни родители - и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие. На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат - да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на Случайници с Властта, това и нищо повече. Извън всичко друго, Прехода вече е ... |
