Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
Това, че Гешев по характер, стил на поведение и начин на работа е затворен, не много общителен или както в публикациите и спомените се нарича вълк-единак, е част от истината. От значение е и това, че за 20 години служба и то все в Държавна сигурност, той се среща с десетки, да не кажа стотици служители. Работи с какви ли не началници и подчинени. И тук в отношенията си с тях той издържа един от най-тежките си изпити. Защото няма нищо по-сложно и по-трудно в чиновническата йерархия да издържиш на личностните взаимоотношения, на капризите и странностите на хората, на завистта и злобата и да се пребориш с посредствеността. ... |
|
Тошо Лижев е роден на 15.09.1941 г. в село, сега град, Стражица, Великотърновско. Завършил специалност "Славянска филология" в Софийския университет. Работил е като журналист, бизнес организатор, библиотекар, кредитен инспектор. Пише само фантастика. Не е членувал и не членува в никакви политически и "творчески" организации. С едно малко прекъсване от 20 години е издал досега 9 книги: "Градините на Марс" (1976 г.), "Не стреляй дори на шега" (1978 г.), "Омайко и Умейко" (1980 г.), "Невъзможен свят" (1980 г.), "Животът на една звезда" (1985 г.), " ... |
|
Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
Второ, преработено и допълнено издание. ... Две култури са в основата на житейския и творческия път на Румяна Таслакова, която е родена в София и на 17-годишна възраст емигрира в Кьолн - Германия. 45 години тя работи като журналистка в "Дойче Веле" и иницира издаването на 16 книги на радиостанцията. Как различните културни и социални влияния са се отразили върху нейните виждания, визии и преживявания, се вижда в новата ѝ книга. Авторката споделя спомените си от преживелици и срещи в различни епохи и държави именно според високите мерки на сдържаното и овладяно чувство, с почтеност към истината и дори ... |
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света. Отрочетата на Сталин, Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка. Децата на ... |
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
Сборник от статии от научноизследователски семинар през 2012 г. Съставител: Наталия Христова. ... Включените в този сборник статии са резултат от научноизследователски семинар на департамент "Изкуствознание и история на културата" в НБУ, проведен през пролетния семестър на 2012 г. Обект на изследване са някои устойчиви прояви и характеристики на съвременното българско, политическо и публично пространство, които авторите търсят и извеждат. Проследяват се промените в интелектуалните позиции, разкриват се причините и начините на реконструиране на антологичното и мемоарното творчество, представят се видовете ... |
|
Или как ДС вербува Георги Кьосеиванов ... През ранната есен на 2012-а проучвах поредната архивна единица от служебния архив на Първо главно управление на ДС, когато се натъкнах на следния пасаж: „Заслужена гордост будят у нас първите успехи в разузнавателната работа: изграждането на канали за проникване в съпределната територия, успешно внедряване на агентура в задгранични емигрантски организации, вербовката в Швейцария на бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и проваляне плановете на САЩ за създаване на българско задгранично правителство…” Краят на фразата ми подейства като удар от ток, защото до този момент ... |
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |