Инвентарна книга на социализма

Инвентарна книга на социализма Времетраене: 1:12 мин. Георги Господинов Времетраене: 1:53 мин. Природата на Черната Луна Галина Волжина Времетраене: 0:58 мин. Защо ми е да уча? Иван Фурнаджиев Времетраене: 0:52 мин. Здравето е в собствените ти ръце Д-р Светлозар Сардовски Времетраене: 0:53 мин. Вода Джон Бойн Времетраене: 0:41 мин. Зверски митове и как да оцелеем в тях Тиаго де Мораеш Времетраене: 0:55 мин. Учебно-помощна система Готови за училище Надя Симеонова Времетраене: 0:53 мин. Моето куче - Албум-дневник Времетраене: 1:08 мин. Необикновена неделя Ефи Лада Времетраене: 0:46 мин. Редът на капитала Клара Е. Матеи Времетраене: 0:56 мин. Как мисли кучето Хана Малой Времетраене: 0:53 мин.

Второ допълнено издание.

Съставители: Яна Генова и Георги Господинов.

"Тази книга излезе за пръв път през 2006 г. Тя трябваше да разказва за света от вчера, но сега, двайсет години по-късно, вече също е от един вчерашен свят. Книгата, описваща всекидневни предмети от някогашното общество на дефицита, от години е изчерпана. Защо правим ново издание днес освен поради очевидния факт на нейното неналичие?

В предговора от 2006 г. стават ясни основанията за събирането и издаването ѝ. Тогава, петнайсет-шестнайсет години след 1989 г., тя идваше да запълни един дефицит за времето на дефицита, а именно липсата на опис, сбирка, музей, инвентаризиране на предметното всекидневие от онова време. Знаехме, че от една страна, сме подранили, доколкото обектите на соца още циркулираха около нас, а от друга, че сме закъснели, защото повечето от тях започваха да чезнат или ръждясваха в мазето на премълчаното.

Но тогава, през 2006 г., вече се усещаше и нещо различно във въздуха - една тръгваща носталгия по времето на соца. Давайки си сметка за това, искахме предговорът и бележките в тази книга да го компенсират с известна ирония, историзиране и контекстуализиране. Ако гледаме само предметите и се оставим на странното им хипнотично въздействие (пластмасовата бутилка от веро стои почти монументално), ще сме прочели само половината книга. Опитали сме се чрез текстовете да зададем нужната здравословна дистанция и опит за обяснение като противовес на дебнещата носталгична тяга. Вещите около нас събуждат памет за всекидневие и това е важна част от идеята на книгата. Дали тази памет ще бъде носталгична или аналитична, зависи от читателя, който разгръща книгата, и от нивото на рефлексия към този период, която успяхме или не успяхме да постигнем междувременно.

Вижте например кибритите, които са като рекламни и пропагандни билбордове на онзи строй в миниатюр; корицата на Жената днес със семейство Хрушчови; радиоточката, която излъчваше само една станция. Вижте програмата на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, с всички убоги заглавия на предавания и последните новини в 22.30, или програмата на съветската телевизия по-късно. Погледнете тефтера на Партиздат, в който празното поле за лични задачи за деня е удвоено и охранявано от съответните революционни и партийни събития, случили се на същата дата. Минете и през страниците на някогашните лексикони, очертали първите разминавания между истинските и заучените мечти на тогавашното дете, пременено като пионер.

Тези предмети би следвало да отключват памет у хората, от чиито живот са били част. Но интересно е и какво се случва с новите читатели, които никога не са живели сред тях. Готови ли са те да видят не само някаква винтидж естетика, а и дефицита, и изолацията, и отсъстващия по-широк свят, отсъстващата възможност за избор и сравнение. Но това са въпроси към всички нас - доколко сме успели да създадем критически разум и просветена памет за онова време.

Затова, когато излизаме от тази книга и от мазето на миналото, нека затворим добре вратата. За да не смесваме времена.

Посвещаваме това издание на светлата памет на Яна Левиева."
Георги Господинов

Когато започвате да четете текст, озаглавен "За Георги Господинов", може би някои от вас очакват и продължението: "за" или "против" Георги Господинов. Творчеството му е много актуално, постига широка известност и е любима тема за обсъждане, около която се разделят на няколко фронта литературните критици. Върху него са публикувани множество статии на български и чужди езици, писани са научни трудове в България и в чужбина.

Причислявано е към постмодерната литература - заради експеримента, експресивната импровизация със словото. Безспорно постмодернизмът е интересен обект за дефиниране. Но Георги Господинов не е автор, предназначен само за тесни научни кръгове. Творчеството му прекрачва границите на литературния елит, жъне успехи и печели читатели и сред по-широка публика. При това, абсурд е да го наречем комерсиален продукт. Можем да го определим просто като едно от онези явления, които очертават силуета на новата българска литература. Едва ли има хора, които се интересуват поне малко от българска литература и не са чували името на Георги Господинов. Как и кога се превръща то в безспорен авторитет на литературната арена - и назоваващо един от съвременните учители по грамотност на сърцето?

Георги Господинов има богато слово и богат творчески опит - в поезия, проза и драма. Носител на много награди, превеждан на 21 езика, а от 2023-та година, първият български автор, награден с международна награда Букър! Играта с отблясъците на словото и смисъла започва с поетическите му творби - стихосбирката "Лапидариум", която получава националната награда за дебют "Южна пролет". Следват я "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин". Трите стихисбирки по-късно са събрани в изданието "Балади и разпади", заедно със стихотворенията от цикъла "Неделите на света".

Веднъж събуден. интересът към прозата от автора също не затихва. Първата прозаическа творба на Георги Господинов, "Естествен роман", е публикувана на 21 езика. Тя представлява изключителен принос за националния културен живот. Дори зад граница успява да привлече вниманието към съвременната българска литература - отзовават се водещи световни медии. За "Естествен роман" излизат рецензии в "Le Nouvel Observateur", "Le Courrierq", Ню Йоркър, в. Таймс, Гардиън, в най-елитните немски издания. Критиците намират романа за "едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма" творба. Наричан е "едновременно земен и интелектуален", "малък изискан шедьовър", "хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба". А Георги Господинов се утвърждава като блестящ "хуморист на отчаянието".

Сборникът с разкази "И други истории" излиза през 2000 г. и също е преведен на седем езика. За него авторът е удостоен с една от най-престижните международни награди в жанра - "Франк О' Конър". В него е поместен и разказът "Сляпата Вайша" - разказ с дълбоко послание, по който аниматорът Теодор Ушев създава своя филм, получил номинация за Оскар.
Успехът следва и с вторият роман на Георги Господинов "Физика на тъгата", който се радва на широк прием у нас като една от най-продаваните съвременни български книги. "Георги Господинов пише световен роман, който е и български", пише литературният критик Митко Новков. Майсторският английски превод на романа, направен от Анджела Родел, е номиниран за най-престижните международни награди в областта на превода.

Георги Господинов е автор и на две пиеси - "D.J." (съкратено от "Дон Жуан") и "Апокалипсисът идва в 6 вечерта". Те са поставени с голям успех на родната сцена, а втората пиеса е и една от 300 избрани от цял свят и е представена в Манхатън, Ню Йорк.
Следващият интересен експеримент е съавторството на Георги Господинов с дъщеря му Рая в "Сватби на животни и неща". То не бива да ни изненадва. Както казва Вихрен Чернокожев в своя текст за книгата, "децата са вселенски същества; те винаги са по-свободни в съпреживяването на реалността, в изобретяването на пространството и времето. Защото всякак са по-близко до това, което нещата означават, до онези придмитологични времена, когато нещата все още нямат имена." А Георги Господинов е автор, който добре се вписва в това светоусещане. Умее да въздейства на подсъзнанието. Защо да го четем? Ако сме будни, за да развием таланта да сънуваме. Ако не сме - за да се събудим.

"Ako не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове." Георги Господинов

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Нови приписки в полето на инвентарната книга 20 години по-късно
Приписки в полето на инвентарната книга
Бодра смяна
Наш дом
Нармаг
Труд и отдих
Следите остават
Кавър версии
Инвентарни липси
Книга за похвали и оплаквания
Summary