Историкът и множественото минало

Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията с инструменти на този изследовател включва както добросъвестното документиране на феномените, така и интерпретационни техники, идващи от политическата философия и широк спектър социални науки, с особен акцент върху новите проблематики и новите подходи в съвременната историография - ситуацията на историка на сегашното време, микроисторията, връзката между история и памет, "места на памет"...

Заглавието на книгата отпраща едновременно към историка като нарицателна фигура, един вид чиста познавателна функция, и към един конкретен историк, носител на белязани от субективността му спомени и памет, но също и към опита тези две фигури да бъдат помирени и съчетани. Научното изследване не бива да се смесва с политиката на деня, но в същото време историята не може да няма своите морални и политически ориентири. Работата на историка не се ограничава с установяването на фактите, но предполага и интерпретация на тези факти, насочена е не само към истината, но и към доброто. Науката не бива да се смесва с политиката, но историкът на сегашното време трябва да е в състояние да предложи приемлива концептуална рамка, въз основа на която индивидите да разгърнат собствените си способности за равносметка, оценка и избор, който в края на краищата много често е политически.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предварителна бележка
Въведение
Да затворим книгата на миналото

• Излизането от комунизма като херменевтичен проблем
• Книгата - неизяснен и незавършен проект
• Постоянното преоткриване на множественото минало
• Прочитът на миналото - нормативен жест или свободна интерпретация
• Херменевтичната ситуация на Кръглата маса
• Синхронен и диахронен прочит на книгата на миналото
• Можем да четем само нещо, което е написано
• Стратегии за валидизиране на прочитите на книгата на миналото
• От прочит към изследване

Между макроисторията и микроисторията, или историята в множествено число

• Методологически бележки за подхода към кризата на тоталитарната система
• Тоталитарната теория в контекста на времето
• Комунизмът през призмата на теориите за социално действие и социална промяна
• Социалният свят на индивида в сблъсък с организирания свят на системата
• Микроисторията - реабилитиране на незначителни персонажи и факти
• Промени в социалната структура на реалния социализъм
• Изследване през случая
• Мотиви в действията на отклоняващия се субект
• Как настъпват промените?
• Как да напишем историята на Народна република България?
• От малка и от голяма дистанция
• Защо се мълчи за комунизма?
• Траекторията на режима: три ясно очертани периода
• Режимът и обществото в трансдисциплинарна перспектива
• Народна република България и Република България - континуитет или късане
• Множественото минало. Историята "от долу" - преживяна и разказвана
• Устна история и писмени спомени
• Кой какво и как си спомня
• Разностранната физиономия на свидетеля
• Модални биографии
• Мемоарите и дневникът
• Малките разкази поддържат легитимността на големите разкази
• Архивът на "казаните неща" и субективният статут на свидетеля
• Да четем житейските разкази в сравнителна перспектива
• Блокираният разказ
• Два вида лагери: еврейските трудови лагери (1942 - 1944) и Трудово-възпитателните общежития (1945 - 1962)
• Историкът на сегашното време между макроисторията и микроисторията
• Longue durée и историческият материализъм
• Връзката между ежедневие и не-ежедневие
• История на ежедневието, микроистория и история на сегашното време
• Типология на принципите на действие на индивидите
• Макроисторията и микроисторията - зони на артикулиране

Идеологията и политическа природа на комунистическата държава

• Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и "народната демокрация"
• Дневникът на Георги Димитров
• Георги Димитров - творение на Сталин
• Две родини, два дълга
• За природата на народната демокрация
• Последният урок на Сталин
• Семантичната двойственост на понятието народ
• Тоталитарната държава - едно органично общество не като другите
• Режимът и обществото - проблематизиране на границите
• Клод Льофор - демокрацията и празното място на властта
• Комунистическият тоталитаризъм - фантазъм за органично общество
• Комунистическата партия - митичен персонаж и гарант за интегритета на обществото
• Диалектиката на утопия и идеология в практиката на "реалния социализъм"
• Франсоа Фюре за буржоазната и за комунистическата илюзия за равенството
• Комунизмът - революционен и социален мит
• Другадето на утопията и тук на реалността
• Стратегии за отлагане на обещаното бъдеще
• Двойната природа на утопията: инструмент за властване и критичен метаезик на потиснатите
• За пустинята и оазисите. Четенето на престъпленията на комунизма в променящите се пространствени и времеви контексти

История и памет - конфликти и сътрудничество

• Епохата на паметта
• Паметта в променящи се и наслагващи се контексти
• Романови фикции за променения контекст на немската памет за войната
• Колективна и индивидуална памет
• Апории на паметта за комунизма: възмездие - прошка, покаяние - забрава, амнистия - амнезия
• Кръглата маса - един неюридически двустранен жест на амнистиране
• Невъзможното възмездие, или комунизмът пред създаденото от самия него законодателство
• Комунизмът пред антикомунистическите законодателни актове
• Реториката на заклеймяването срещу реториката на отхвърляната вина
• Посткомунистически апории на паметта
• Свидетели, които не знаят за какво свидетелстват
• Невъзможната прошка
• Амнистия и амнезия - прагматично стопанисване на паметта
• Работа върху миналото - отвъд късата памет и злопаметността
• Основни фигури в полето на паметта - историкът, политикът и съдията
• Твърде много памет, твърде малко памет
• Употреби на паметта
• Историкът и паметта
• Политикът и паметта
• Съдията и паметта
• Историческата памет
• Синдромът на комунизма
• Паметта за лагерите, паметта на лагеристите. Вещественият свят на лагерите - монумент на оцелялата памет
• Без следа?
• Пробиви в стената - Петър Байчев, или скритите убежища на паметта
• Заличената памет за Прага - август 1968 г. Войнишкият дълг - една трансисторическа и трансидеологическа конструкция
• Периферия, белязана от травматични места на спомен
• Пиер Нора - места на памет и места на спомняне
• Посткомунистическа травма - липса на национална политика за паметта
• Говоренето за националсоциализма и мълчанието за комунизма. Каква социална педагогика за обществото?
• Комунизмът - място на спомняне без общоприета опорна точка
• Към европейски места на памет?

Библиография