Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението.

Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само тленни останки, но и тонове история и ужасяващи тайни.

"В началото на новата ера пищните владетелски мавзолеи постепенно изчезват, за да се появят отново две хиляди години по-късно, със съвсем нов смисъл и съдържание. Някогашната гробница, в която в древността се е полагало тялото на починалия владетел или любимата му съпруга, през ХХ в. се превръща в мрачно и злокобно място, където зад бронирани стъкла, в тайнствен полумрак, се излагат за поклонение изтърбушените и балсамирани тела на починалите комунистически диктатори. Атеистите с червени петолъчки в сърцата въобще не се и замислят, че публичното излагане на мъртвец като музеен експонат е светотатство. За тях по-важно е мъртвият вожд да продължи да е полезен и да служи на партията с вече бездиханното си тяло.

Балсамирането на телата на починалите вождове също не е нещо ново. То е познато на хората хилядолетия преди новата ера. Смята се, че балсамирането е открито в Древен Египет още през ХХVII - XXVI в. пр. Хр., по време на управлението на фараоните от Четвъртата династия. Това е първият период на разцвет на Древен Египет и времето, когато започва строежът на монументалните пирамиди. Балсамирането по делтата на Нил е една от най-строгопазените тайни, извършвана само от жреците на бог Анубис. Целта на ритуала е да се запазят душата и тялото на починалия. Според египетските вярвания след смъртта, в отвъдния свят, душата Ка може да се върне в тялото Ба само ако то е много добре запазено. Повреденото и разложено тяло не може да бъде разпознато от душата. Тя не може да го открие и да се върне в него и прероди, а остава да блуждае вечно в царството на сенките и мрака. Тайните около ритуала на балсамирането никога не се записват, а се предават устно. Въпреки това от запазените писания на древногръцките историци Херодот и Тиодор Сицилийски знаем приблизително как се е извършвал този ритуал преди хилядолетия. Тялото на починалия се предава на жреците скоро след смъртта, преди да са започнали процесите на разлагане. Трупът бива отнесен в Пер Хефер (Дома за мумификация), където се измива с "очистваща" вода. След това от него се отстраняват меките тъкани, като мозъкът се изважда през носа с крива тел. Коремната кухина се изпразва, измива се с палмово вино и се посипва със стрити благовония. Вътрешните органи - дробове, бъбреци и черва, без сърцето, се измиват и оставят встрани, за да бъдат погребани заедно с мумията. Така изтърбушеното тяло се потапя за четиридесет дни във варов разтвор да се стегне и мумифицира. След това се измива отвътре и отвън с консервиращи разтвори, намазва се със смола и се затваря. Отвън се посипва обилно с природна сода на прах, която има антисептични свойства. След това тялото се увива и стяга в ленени бинтове с изрисувани върху тях амулети и изписани заклинания. Процесът на балсамиране продължава цели десет седмици. Накрая върху лицето на мумията се поставя специална златна маска с точна отливка на физическите черти на починалия. Подобни маски обаче са били по възможностите само на заможните египтяни. Обикновените селяни и бедняците били балсамирани от жреците без "екстри" и по "съкратената процедура" - с оцет, сода и варов разтвор.

След покоряването на Древен Египет от арабите, а след това и от османските турци, постепенно изчезват и тайните на балсамирането и практикуването на ритуала. През вековете са правени опити за запазване телата на отделни монарси в Европа и Азия, но повечето завършват неуспешно."
Из книгата