Кой пише Историята? Победителите, летописците или блюдолизците? Всъщност историята се пише от хората, участвали в историческите събития и тяхна задача е да съхранят истината. В тази книга Евгений Бакърджиев се стреми именно към това - да съхрани истината за българския преход към демокрация и да убеди скептиците в нея. В събраните тук десетки журналистически материали са представени възходът и разпадът на синята идея, конфликтите, идейни и личностни, довели до съвременния политически пейзаж в България. Книгата обхваща обхваща периода от 1995 до 2019 г. и в нея са засегнати събития и теми като победите на изборите в София, ... |
|
|
"Това е книга за властта - най-агресивната среда за човешките добродетели. Писах я скришом от 1985 до 1989 г. и я завърших през пролетта, пет месеца преди да настъпят промените в България. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Тогава нямах представа, че разрухата на страната ни предстои тепърва, защото социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците - още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ... |
|
|
Един разказ за април 1925 г. и действителността такава, каквато е била - мрачна, сурова, изпълнена със страх и съмнения. Атмосфера, в която комизмът и патетиката имат място толкова, колкото и пистолет в ръцете на Господ. Поднесено от автора на "Белия терор 1923 - 1925 г." (2016) - най-мащабното изследване за най-противоречивия период в новата българска история."Провесих шубата на стола, събух се без да се развързвам и легнах с дрехите. Загледах се в тавана, доволен от представянето си тази вечер - точно и чисто изпълнение на специален агент от каросерията на камиона за извънградски екскурзии за озлобени ... |
|
|
В книгата си Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък Едвард Можейко представя генезиса, теорията и еволюцията на социалистическия реализъм като течение в полското изкуство, задължително след Втората световна война. Изяснява механизмите на соцреалистическия творчески метод и художествените му последствия. Монографията е публикувана през 1977 г. едновременно в Копенхаген, Бон и Осло на английски език, а през 2001 г. - в Краков на полски. Повод за нейното написване са семинарните занятия по теория на литературата, които д-р Можейко води в Университета Алберта през седемдесетте години на предишния век, и ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
|
Сборник доклади от научна конференция Бургас, 9 - 10 ноември 2019 г. ... "Добър ден на всички, Благодаря Ви за това, че сте тук. Искам да кажа, че днес е една знаменателна дата - 30 години от падането на Берлинската стена. А утре е 10 ноември - краят на тоталитарния режим. Обективността изисква да кажа, че не са малко анализаторите, които смятат, че 10 ноември 1989 г. е началото на един преходен период през който комунизмът не си отива, а продължава да мимикрира под различни форми до 1997 г. и подобно разбиране не е лишено от основания. В част от днешните доклади ще се запознаете с доказателства за това. Но, така ... |
|
|
"Балканалия" е графичен роман, проследяващ израстването на едно дете от преселническо работническо семейство в Социалистическа федеративна република Югославия. Самира Кентрич е посветил се на художественото изкуство артист. Родена през 1976 г. в Любляна, тя е известна със своя еклектичен и провокативен стил. Работила е върху книги на влиятелни мислители и анализатори, свързани с кризата в Близкия изток, феноменът "Обама", интеграцията в рамките на ЕС, религиозни и социални конфликти. Детето има баща, който някога е бил овчар, и майка, която може да изтъче килим. Те сменят босненското си мюсюлманско ... |
|
|
Настоящата книга дава отговори на въпроси като: какво е на теория и практика социализмът, как и защо не успя да надделее над капитализма и вместо да го измести, се самоликвидира и в СССР, и у нас. Авторката се е постарала да обърне внимание както на икономическите и политическите условия, така и на чисто социалния и човешки фактор, за да предложи едно тълкуване на събитията от недалечното минало. От него ни делят само тридесет години, а в българското общество са останали белези, много спомени и противоречиви настроения. Минало, отчасти заложило основата на настоящето, от което често сме недоволни и нетърпеливи да видим ... |
|
|
Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди. "От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Какво пише в рапортите на американския посланик в София за падането на Тодор Живков през 1989 г. ... Как Великите сили са приели събитията в България на 10 ноември 1989 г.? Били ли са информирани и подготвени? Каква роля са играли? Имали ли са пръст в случилото се? Част от отговорите могат да бъдат намерени в поверителните доклади, които тогавашният американски посланик в България Сол Полански е пращал до Държавния департамент във Вашингтон от юни 1988 до юли 1990 г. Малка част от тях, в които се споменават събитията в България преди и след 10 ноември 1989 г., могат да бъдат намерени във виртуалната читалня на ... |
Книги 
