Дечица божии

Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца.

В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не залъгва никого и не се страхува да навлезе по-дълбоко в обстоятелствата, довели до задълбочаването на болестта на майката, внезапната промяна на обществените нагласи по време на войната в Хърватия, враждебността към всички проявления на другостта, национализма, душевното огрубяване и загубата на морални ценности. Скритите травми на хърватското общество, които се проектират върху психично болната жена и се разкриват пред нас на всички равнища, от външните до съвсем интимните.

Книгата е част от поредицата "Женската памет" на издателство "Сонм".

ЕТ Веселин Праматаров - Сонм
София, 1326
жк. Обеля, бл.245, вх. А
sonm@abv.bg