Международната търговия и проблемите на бедността

"Великите географски открития от XVI – XVII век поставят началото на утвърждаването на международната търговия като един от най-важните отрасли на световната икономика. Първоначално предмет на тази търговия са суровини, земеделски култури и подправки, ценни метали (злато и сребро), както и платове/текстил, но с течение на времето все по-голям дял имат готовите изделия. През 2012 г. например стойността на изнесения и внесения в световен мащаб петрол (най-търгуваната суровина) от $3,03 трлн. представлява по-малко от 10% от общия международен търговски оборот (износ + внос, $37,1 трлн.). Причината за промяната в посока на готовите изделия е прогресът на технологиите във всички сфери на индустриалното производство: машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и пр.

Освен технологичните върху международната търговия оказват влияние и редица икономически и политически фактори, които не са пряко свързани с ефективността на производствените и търговските процеси. Пример в тази насока е Световната финансова криза (СФК) от 2007 – 2008 г., при която проблемите във финансовия сектор – необезпечени ипотеки, финансови деривати, спекулативни и високорискови операции, се пренасят в реалния сектор и поставят световната икономика на изпитание; ефектите от СФК водят до намаляване на търгуваните обеми в световен мащаб – от $32,73 трлн. през 2008 г. до $25,33 трлн. през 2009 г. (спад с 22,6%).

Прогресът при индустриалните, транспортните, информационните и комуникационните технологии и процесите на глобализация и търговска либерализация са най-съществените фактори, повлияли за изключително динамичното нарастване на търгуваните обеми през втората половина на ХХ и началото на XXI век. За периода 1948 – 1970 г. общата стойност на изнесените и внесени стоки в света нараства от $120 млрд. до $646 млрд. (540%), за периода 1971 – 1993 г.: от $720 млрд. до $7,68 трлн. (1067%), а за периода 1994 – 2013 г.: от $8,76 трлн. до $37,1 трлн. (423%). Влиянието на въпросните фактори обаче не е едностранно, в смисъл че без международната търговия – респективно допълнителните пазарни възможности, които се откриват чрез нея, прогресът в технологиите щеше да е побавен, а терминът „глобализация“ нямаше да съществува. Централната роля на търговията в процеса на глобализация е видна от самата дефиниция на понятието: „Глобализацията се отнася до нарастваща интеграция на националните икономики, главно чрез търговия и финансови потоци“. Ако приемем това определение на МВФ за тясно икономическо, в по-широк план процесът на глобализация включва и по-интензивна обмяна на идеи, технологии, знания, както и по-интензивни социални и културни отношения.

По същата логика обаче обхватът на международната търговия може да бъде разширен извън покупко-продажбата на стоки и услуги, като към него бъдат включени преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), технологичният трансфер и трансферът на умения и управленски практики. Например един от основните стопански аспекти на глобализацията е изнасяне на трудовоинтензивни производства от развитите страни към държави с по-ниска цена на работната сила – толкова по-ниска, че дори при прилагане на вносното мито, ценовата конкурентоспособност на внесения продукт е по-добра, отколкото, ако същият продукт се е произвеждал на място. Разбира се, не всяка търговска операция е резултат от ПЧИ или технологичен трансфер, но влиянието на международната търговия върху тези процеси в световен план е достатъчно значимо, за да бъде отчетено."
Васил Гечев

УНСС
София 1700
жк Студентски град Христо Ботев, ул. 8-ми декември 19
v.mitev@unwe.bg

Въведение
Международната търговия и бедността в съвременния свят – тенденции и факти

• Нарастващото значение на търговията в световната икономика
• Ситуацията с бедността

Влияние на международната търговия върху бедността
Прогнозни ефекти върху бедността от завършване на кръга преговори „Доха“

• Мозамбик
• Филипини
• Никарагуа
• Мадагаскар
• Бразилия
• Бангладеш
• Етиопия

Кръгът преговори „Доха“ и пазарният достъп

• Същност и хронология на „Доха“
• Причини за блокиране на преговорния процес
• Решенията от Бали (2013) – нова надежда за „Доха“?

Заключение
Литературни източници