Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
През 80-те години на XVI век семейство, което живеело на Хенли Стрийт в Стратфорд, имало три деца: Сузана, а след нея Хамнет и Джудит, които били близнаци. Момчето, Хамнет, умира през 1596 г., когато е на 11 години. Около четири години по-късно бащата написва пиеса, озаглавена Хамлет... Романът Хамнет представлява пълнокръвен портрет на епохата и разказ за съкрушителната болка на семейство, загубило детето си. Той е художествена възстановка на историята около създаването на едно от най-великите произведения в световната литература."Хамнет и Хамлет всъщност са едно и също име, напълно взаимнозаменяемо в регистрите на ... |
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ... |
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |