Банатските българи са най-старата българска диаспора, която се заражда след разгрома на Чипровското въстание (1688) чрез преселване на оцелелите от Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура, както и на компактни групи от католическите села в Никополско – Ореш, Лъжене, Трънчовица, Белене в пределите на областта Банат, тогава в Хабсбургската империя.
Почти три века тази малка общност върви по път на развитие, който е предопределен да бъде синтез между култури и езици, като успява да вземе нещо ценно от всичко, до което се докосне. В основата на създаването ѝ са уменията на саксонските миньори да извличат метал от рудата и на ювелирите да извайват от благородните метали изящни предмети. Усет за детайла и око за стойностното, способност да се претопяват идентичностите, за да се превърнат в нещо различно, което може да бъде усвоено и преобразено на по-високо духовно ниво, са част от характеристиките на представителите й. Общността на българите в Банат е средата, в която преминава заложеният интелектуален потенциал от Чипровската книжовна школа, за да се развие при новите условия в отделен клон на българската култура. Търсене на белези, по които да бъде припозната като част от общобългарската култура и литература, е една от целите на този труд. В откриването на допирни точки и наслагване на модели на развитие очертавам картината на това постоянно отклонение, привличане или създаване на явления, породени от новите условия, която да открои процесите, паралелни на протичащите в метрополията.
Книги 
