През 2022 г. Юрген Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предлага своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Книгата е преосмисляне в духа на днешния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: публичност. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат ултрадемократични, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна ... |
|
|
От "Сън и екзистенция" на Лудвиг Бинсвангер се ражда екзистенциалната психоанализа. Психиатър, близък до Фройд и Хайдегер, той основополага направление, което печели все повече привърженици. Мишел Фуко, в контакт с Бинсвангер, пише "Въведение" към текста, което завихря около него мощни антропологични, психологически, философски, литературоведски идеи и го тласва към преводи и признание. Текста на Фуко можете да откриете в първа част на проекта "Сън и екзистенция". Психиатърът Роланд Кун, близък с Бинсвангер и Фуко, тълкува "Сън и екзистенция" с оглед на неговото значение за ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
|
Диагнозата рак не е присъда. От авторите на Непрочетена книга за здравето. Ние победихме рака. ... "Единственото, за което съжаляваме, е, че болестта рак ни пробуди. Вярваме, че пробуждането може да се случи и когато не си болен. Вярваме. Посвещаваме тези 21 дни на всички вас, които в даден момент от вашия живот сте чули "Имате pak". Посвещаваме тези 21 дни и на вас, които в даден момент от вашия живот живот сте чули "Имам pak". Посвещаваме тези 21 дни и на вашите семейства, които с разбиране и вяра прегръщат вашите решения в едно с тяхното съгласие или не. Посвещаваме тези 21 дни на липсата на ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
