Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме? За да се разбере еволюционният път на нашето родословие (хоминидите) във времето и пространството, трябва прецизно да се определи началото и да се проследи дългият път, характерен с много лъкатушения, преодоляване на много препятствия, даване на много жертви, но водени от неосъзнатия (и реален) девиз в живота - "напред"! Въз основа на анализ на изключително богат фосилен материал и множеството публикации е проследено развитието на родословието на човека, което стартира от Африка и постепенно се разгръща във времето и пространството, обогатявайки се с нови еволюционни ... |
|
|
Откриването на радиоактивността в края на XIX в. поставя началото на нова научна дисциплина - геохронологията, която изучава отпечатъците на времето върху геологичните материали, изразени чрез техния изотопен състав. Книгата прави опит да се пресъздаде днешното ниво на познания по отношение на изотопията и въз основа на това да се представят начините и методите за радиоизотопно датиране, т.е. чрез измерване на количеството на радиоактивния изотоп, или чрез определяне на количеството на стабилен изотоп, който се получава в резултат на радиоактивно разпадане. Същевременно в книгата са представени и изотопни отношения, които ... |
|
|
Роден през 1931 г. Завършил е висше образование по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960) и Франция (1968). Доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Геологическия институт и Географския институт при БАН. Действителен член (академик) на Българската академия на науките. Доктор хонорис кауза на университета "Пол Сабатие", Тулуза, Франция. Член на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Почетен член на ... |
|
|
Родопската металогенна провинция в България включва Родопите, Рила, Пирин и ЮЗ България, Осогово. Металогенният облик на тази провинция се оформя през късноалпийската епоха, когато се образуват почти всички промишлени натрупвания на метални и неметални полезни изкопаеми. Родопската металогенна провинция през палеогена е арена на постколизионна екстензия. С процесите на метаморфизъм са свързани метаморфни находища и проявления на азбест, талк, магнезит, кианит и графит. С ранноекстензионните гранитоидни плутони асоциират W, Mo, U, Fe, Pb-Zn, Au и на флуорит хидротермални и скарнови орудявания, както и пегматоидни находища ... |
|
|
В настоящото трето преработено и допълнено издание е актуализирана информацията за глобалните промени на климата и са добавени съвсем нови данни от изследванията на българските учени в Антарктика. Професор доктор на науките Христо Пимпирев е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и директор на Националния център за полярни изследвания, основател и председател на Българския антарктически институт. Изнасял е лекции в Колумбия, Германия, Испания, Южна Корея, САЩ, Чили, Аржентина и Канада. Автор е на над 150 публикации в реномирани български и чуждестранни научни списания, 8 книги и 9 ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание като резултат от изключително бързото развитие на изследванията в цял свят, свързани с глобалните промени на климата. Многобройни научни факти и данни, получени предимно от полярните региони, доказват бързото затопляне на климата в Арктика и Западна Антарктида. Това ще доведе до последици, засягащи цялата планета и живота на човечеството. Учебникът е полезен на студентите с представянето на факти и детайлни разрези от геологията на България, които илюстрират много добре различните палеогеографски обстановки, както и развитието на Алпо-Хималайския ороген по време на палеогена. ... |
|
|
Живот, посветен на науката. ... Българският геолог акад. Тодор Николов е роден на 26.02.1931 г. в с. Варана, Плевенско. Завършил е висше образование по геология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960 г.) и Франция (1968 г.). Той е доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Геологическия институт при БАН (2004 - 2009). Действителен член (академик) е на Българската академия на науките, както и доктор хонорис кауза на Университета "Пол Сабатие" в Тулуза, ... |
|
|
Стара планина е единствена по рода си в България с богато разнообразие на типове и видове скали. Тя е интересна и от гледна точка на наличие на ценни видове полезни изкопаеми. В изследването си Иван Вутов изяснява видовата принадлежност на скалите от различни математически комплекси, определя абсолютната и относителната възраст на жилните и дайкови скали. Търси генетичната връзка между магматизма и минерализацията и определя характера на родоначалната магма. Разграничава скалите по степен на алкалност. Иван Вутов извършва целенасочени петрографски и петрохимични изследвания на магматическите комплекси Етрополския, ... |
|
|
Главна особеност на всеки кристал е неговата структура, която се образува под влияние на комбинация от различни фактори. Структурата контролира морфологията, хабитуса и физичните свойства на кристалите. В структурите на природните и синтетичните кристали обикновено се установяват дефекти, които изменят техните свойства. Това определя дългогодишния интерес на учените към изучаването на дефектите. В настоящата работа са представени конкретни примери за изследване на дефекти в природни и синтетични кристали, като е демонстрирана ефективността от изучаването им чрез получената генетична информация на природни кварц и турмалин ... |
|
|
Динамичната земя Ускорението на еволюцията и проблемът за устойчивото развитие Състояние на планетата: поглед от миналото към бъдещето ... Във второто издание на "Глобални предизвикателства пред човечеството" е включена трета лекция, в която се разглежда съвременното състояние на планетата в светлината на геоложката история на Земята и се посочват основните заплахи, които тегнат над съвременното човечество. Защото знанията за дългата, сложна и динамична история на нашата планета, както и за еволюцията на организмите върху нея позволяват да се очертаят общи закономерности, които са много важни за изграждане ... |
|
|
Стратиграфията обобщава всички данни, свързани със съдържанието, характера и последователностите на геоложкия летопис и изграждането на геохроноложката скала за естествените етапи в историята на Земята. Това определя фундаменталното значение на стратиграфията за цялата геология. От този факт произтича необходимостта от прецизно определени и международно съгласувани принципи на стратиграфската класификация, терминология и процедури, регламентиращи въвеждането и употребата на различни видове стратиграфски поделения. По-съществените корекции, подобрения и допълнения в това второ издание на кодекса са следните: 1. Въведени са ... |
|
|
Тази книга няма претенциите за научна дисекция на геолога и неговата очарователна и същевременно достатъчно трудна професия. По-скоро тя се опитва да разкрие някои негови характерни черти и недостатъци с помощта на шегата. Подобно на учените от редица други области на знанието (физици, химици, биолози, медици, математици и др.), геолозите също притежават силно развито чувство за хумор, което им позволява да излизат от различни критични ситуации или да правят по-приятна нелеката им работа. Всичко в книгата е само "една шега", макар че на места много от ситуациите и резултатите изглеждат почти "на сериозно& ... |
