Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
|
"Разказите на Мирела Иванова казват по един или друг начин: Това е животът ни, той е болезнено разпънат между страхове, смърти, колебания, надежди – но това е той, разговаряме с родителите си на други, чужди езици, единствено децата ни крепят като паяжинки към стената на дните, любовите ни се раждат с възторг и се разкъсват, нямаме молитва, а само усещане за нея..."Гергина Кръстева, "Литературен вестник""Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка." Зюдвест Пресе & ... |
|
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
"Ръцете не могат да ударят онова, което очите не виждат."Мохамед Али ... Тома Марков е роден на 26 февруари 1972 г. в Благоевград. Завършва Националната хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като продавач на захар, момче за всичко, нощен пазач, редактор в треторазредно списание, сценичен работник в театър "Сфумато", и сътрудник на списанията "Егоист", "Плейбой", "Мениджър". Публикувал е свои творби в националния печат, в "Poetry Magazine" и "Orient Express", Лондон. Тома Марков е един от създателите на литературния кръг & ... |
|
|
"Кой е открил Америка, кога и как? Кое създаде впечатляващата изключителност на този континент, чийто кратък исторически живот се вгради така плътно в съдбата на планетата? Какво всъщност е Америка? Към тези неостаряващи изследователски проблеми с не по-малка основателност следва да бъде прибавен и още един - този, стоящ в заглавието на настоящата книга. Бързам да предупредя, че разграничението на две Америки този път не е построено върху основата на социално-политически показатели. Това разграничение е изградено от разликата в историческите корени при усвояването и институционното творчество на отделните американски ... |
|
|
"Въображаема Европа в личности" задава редица въпроси за европейската идея: интелектуален порив или политически инструмент е тя, прелюдия от миналото или пътеводител към бъдещето, административно обединение или заявка за общоевропейска принадлежност? Андрей Пантев отговаря на тези и още много актуални дилеми, въвеждайки читателя в пъстрата галерия на личностите, внедрили европейската идея, и "бащите - основатели" на обединена Европа, които са формулирали и застъпвали перспективите за подобна общност. Познати или забравени, интелектуалци, политици, крале и императори или скромен дякон от Карлово с ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
|
Изданието съдържа ранните стихотворения на Иван Цанев, създавани между 1960 и 1967 г. Тази нова цялостна книга следва да се чете като своеобразен предислов към същностното поетическо слово на Иван Цанев, събрано в дебютната му стихосбирка Седмица (1968) и след нея. Читателят от началото на XXI век изключителния шанс да попадне в лабораторията на Иван-Цаневия поетичен език от 60-те година на предишния век, за да проследи прорастването, извивките и узряването на почерка на един от големите съвременни български поети. Лирическите текстове на Иван Цанев от началото на 60-те, които днес се появяват за първи път в книга, звучат ... |
|
|
"Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх." Александър Секулов "Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите." Проф. Христофор Караджов "След ... |
|
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът", "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа последната ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Кратки разкази завинаги" на издателство "Жанет - 45". ... "Марковалдо на Итало Калвино (1923 - 1985) е като Скитника на Чарли Чаплин: симпатичен невзрачен герой, чиито провали са най-трогателните му победи и чийто чар е в доверчивото безстрашие, с което отново и отново се гмурка в живота. Марковалдо е общ работник в склада на голямо предприятие. Има жена, сюрия деца, празни джобове и огромен ентусиазъм. Двайсетте разказа в тази книга на пет пъти минават през всяко от годишните времена в големия град, където той неуморно се опитва да открие връзка с природата и с ... |
|
|
"Сигизмунд Кржижановски (1887 - 1950) е роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на "Арбат", сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская енциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек ... |
