При негативната поляризация културните различия и хетерогенни ценности пораждат враждебни взаимоотношения, непрекъснати латентни или явни напрежения и конфликти, нетърпимост към другостта, възприемана като антагонистична чуждост. Позитивната поляризация е резултат на дълго и драматично цивилизационно развитие, превъзмогване на негативната поляризация, в резултат на което се стига до отказ от нетърпимостта към другостта, като се формира и възприема ново отношение към културните различия и ценностната хетерогенност, т.е. различията и ценностната хетерогенност се смятат за нещо естествено, а толерантността за основополагащ и ... |
|
и други премеждия, които могат да те сполетят в космоса ... Виждам Вселената не като сбор от обекти, теории и феномени, а като огромна сцена с актьори, водени от сложни обрати в действието и сюжета. Затова, когато човек пише за космоса, съвсем естествено е да заведе читателите в театъра, зад кулисите, за да видят отблизо как изглеждат декорите, как се пишат пиесите и как ще се развие историята оттук насетне. Целта ми винаги е била да споделя прозренията си за това как действа Вселената, а не просто да изложа фактите. Пожелае ли космосът, има моменти – както и при самата театрална маска, – когато се усмихваш, има и такива, ... |
|
Книгата разкрива историческата съдба, културно-историческото наследство и богатата народна култура на царибродските българи от епохата на Възраждането до наши дни. След Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор Цариброд е откъснат от България. Българите в Цариброд съхраняват своята национална идентичност и се противопоставят на опитите да бъде променено народностното им съзнание. Мнозина от тях емигрират в България и създават свои землячески общности. Временното възвръщане на Цариброд в пределите на българската държава през периода 1941-1944 г. възражда в него българската просвета и културни традиции. ... |
|
Пространство, време и текстура на реалността ... Пространството и времето завладяват въображението повече от всеки друг научен въпрос. И не напразно. Те изграждат сцената на реалността, самата тъкан на космоса. Цялото ни съществуване - всичко, което правим, мислим и изпитваме - се случва в някаква област от пространството в течение на някакъв интервал от време. И все пак науката все още се мъчи да разбере какво всъщност са пространството и времето. Те реални физически обекти ли са или са просто полезни идеи? Ако са реални, то фундаментални ли са или възникват от някакви по-основни съставни елементи? Какво значи ... |
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
Този труд взема отношение към два подсказвани, но все още не до край изяснени тезиса в науката за Българското възраждане. Първият се отнася до отдавна прилагания европоцентризъм (западоцентризъм) и все по-пълно осъзнаваната в наши дни необходимост да се превъзмогнат неговите еднопосочни измерения. Вторият засяга общуването между културите и културнонационалната самоличност на народите, участващи в това общуване. ... |
|
Монографията "Българското възраждане и Просвещението" обхваща методологически и тематично обособени въпроси на историоописната и филологическа литература в балканските страни през XVIII - XIX в., както и особености на оформяните тогава български представи за няколко европейски и неевропейски страни и народи. Последният том на монографията описва значими черти на българския образ за две неславянски и три южнославянски страни (Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора), от които само Хърватия принадлежи към католическата християнска общност, а заедно с Черна гора тя не е и съседна на България държава. ... |
|
Средновековното селище върху византийската крепост в м. Калето до с. Одърци, Добричко, е от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено. В продължение на 20 години са извършени системни изследвания, които предоставят богат археологически материал. В труда обстойно са разгледани жилищата и стопанските помещения, поминъкът на населението, занаятите, битът и култовите предмети. Той е придружен от прецизно изготвен каталог с точни и ясни описания на намерените предмети. ... |
|
В книгата на Добрин Денев "Посланието на Фестос" ще се търсят отговори на зададени въпроси като кои са най-древните цивилизации, езици и култури и къде се намираме ние сред тях. ... |
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата Веда Словена. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях. И двамата от самото начало са обявени за поддръжници, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни, няма как да бъде премълчан (въпреки че ... |
|
Народ, психология, време. ... В "Книга за българите" писателят Антон Страшимиров разгръща целия си талант и влага своите богати познания за българската народопсихология. Той разглежда пет основни етонографски типажа, които съставляват нашия народ: мизийци, шопи, тракийци, македонци и рупци. Макар че в днешна урбанизирана България тези групи са трудно различими, по време на Първата световна война, когато е писана тази книга, те са били видими. Техните народопсихологически особености са описани от Страшимиров изключително колоритно и са илюстрирани с множество реални житейски истории. Читателят се потопява в ... |