"Портрет на художника като млад" е отхвърлян за публикуване "само" 20 пъти - за сравнение "Дъблинчани" е отхвърлен от 40 издателства. Причините са ясни, критикът Едуард Гарет казва, че книгата е "твърде неконвенционална за нашата британска публика... реалистична, непредразполагаща, непривлекателна". Днес романът е сред световните класики, определян от Карл Уве Кнаусгор като "жизненоважен, за разлика от почти всички други романи, публикувани през 1916 г.". Създаден е като есеистичен ескиз с името "Портрет на художника" през 1904 г. Джойс го предлага на списание & ... |
|
Книгата е на две млади авторки, които пишат под псевдоними. По-популярни са в Инстаграм под името "Red hell", където публикуват текстовете си на български и английски и са следвани от близо 7 000 читатели. Думата, с която, може да се опише поезията им, е ексцентрична. Една различна стихосбирка. Книга, която разкрива ясната граница между вечната и токсичната любов. Желаната средина, считана за добродетел. Макар някои от поемите в стихосбирката да са крайни и да контрастират със сладникавата представа за любов - те не я отричат. Поезия, която представя любовта като основен идеал, без форма или правила. Заглавието ... |
|
Две жени, свързани от съдбата, разделени от времето. Керълайн се събужда в болнична стая. И не знае нищо за себе си. След катастрофа е получила амнезия. Тя с изненада научава, че през последните години е водила тъжен и самотен живот в апартамент в центъра на Париж. Чаровният собственик на близкия ресторант ѝ помага да преодолее стреса от забравеното си минало. А когато Керълайн намира стари писма от далечната 1943 година, тя осъзнава, че апартаментът ѝ крие мрачни тайни... По време на нацистката окупация на Париж младата вдовица Селин живее с дъщеричката си и с баща си - кварталния цветар. Когато немски ... |
|
"Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките ѝ недостатъци, като я носи тая! О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! ... |