Свещеник Павел Флоренски е забележителен руски богослов, философ, личност с енциклопедични интереси и мащаб, от първите десетилетия на XX век (1882 - 1937). Към вярата го призовава Божи знак в едно съновидение - "че има свят на мрак и гибел, и има спасение в него", и най-тънък лъч светлина като удар и откритие: "Не може да се живее без Бога!" Като студент в Московската духовна академия животът му се свързва с Троице-Сергиевата Лавра; в Лаврата, в чиито свети двори бие пулсът на руската църковност и история, протичат почти тридесет години от живота на отец Павел Флоренски. Там, под благодатния покров на ... |
|
|
Съставител: проф. Николай Шиваров. ... Представя преносните значения и употреби на повече от 400 думи и изрази в текста на Библията. Изяснява същността на основните стилистични фигури и похвати. Предлага практически правила за библейско тълкувание и разпознаване на образния език. Речникът на символите ще ви подскаже път към дълбокия смисъл в езика на Библията. Този речник ще ви подскаже път към библейския образен език, без да ви кара да подценявате или надценявате неговата роля. Той ще ви даде не само повече познания, но и ще направи християнската позиция днес по-близка и по-реална за вас. ... |
|
|
"Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум." Валериу Гафенку "Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението." Василе Туртуреану "Ако Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал ... |
|
|
Велико нещо за човека е да знае и да разбере духовната същност на истините, които научаваме от Божието слово, записано в книгите на Библията. Защото само тези истини имат силата да ни изведат от дълбокия духовен мрак, в който живеем като плътски същества, и да ни направят духовни и свободни човеци. Затова трябва да копнеем за духовните истини, да ги научим и да ги разберем. Отговорът на въпроса за духовната същност на всяко нещо, което ни интересува и към което таим оправдано любопитство, е изключително важен за нашия живот, защото сме сътворени с висок интелект и с правото на свободен избор. А как може човекът да избира ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
В Османските потайности. Харемът, Ибрахим Карахасан-Чънар не изневерява на увлекателния си стил, който ни кара да прочитаме книгите му на един дъх. Това, което се е превърнало в запазена марка на автора и което му е спечелило голяма читателска аудитория, е оригиналният му творчески подход - сплав от документален реализъм и изкусно изведен сюжет. Място на "полесражението" в книгата е предимно Истанбул, метрополията на могъщата Османска империя, градът с двойствен морал и стандарти, разпадащи се взаимоотношения и рухнали мечти. Какво всъщност знаем за харема като обществен институт. Истина ли е, че той е мрачна ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Тълкование на Символа на православната вяра. Всичко, на което светителят иска да ни научи, може да се изрази съвсем кратко: "Пазете Православието дори повече от самия си живот! На това са ви учили най-достойните ваши деди от светия равноапостолен княз Борис-Михаил, от обичния на целия ваш народ толкова столетия наред Рилски отшелник свети Иван, до вашите нови учители Иларион Макариополски и Климент Търновски". Един и същи свят завет, вкоренен в хиляди и хиляди български сърца през вековете. Време е да познаем своето истинско богатство, да получим своето истинско образование, да усвоим най-насъщния урок, от ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
