"Последните мохикани на киното" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Оливър Стоун, Вернер Херцог, Тонино Гуера, Жан-Клод Кариер, Клаудия Кардинале, Джон Малкович, Такеши Китано, Джулиано Монталдо, Никита Михалков, братя Дарден, Дейвид Линч, Клод Льолуш, Сергей Соловьов, Горан Паскалевич, Майкъл Пейлин, Роман Балаян, Бепе Чино, Тони Палмър, Пиер-Анри Дьоло, Милчо Манчевски, Беатрис Роман, Андрей Кончаловски. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези сценаристи, режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в ... |
|
|
Кои са бариерите пред аудио-визуалните медии?
Едни са около съдържанието: неясна идентичност и маргиналността, неразбирането на класиката и на старите ленти. Други са променените форм(ат)и на гледане. Трети са свързани с пътя до зрителя: превод, репертоар, цензора, пиар, реклама и критика. Всъщност говорим за края на киното, каквото го познава(х)ме. ... |
|
|
"... Филмопроизводството е процес, който протича в специфична среда. Творческите, техническите и финансовите изисквания са високи, сложни и взаимосвързани. Освен това аудиовизуалното произведение трябва да се създаде за определено време, съчетавайки таланта и труда на много участници и специалисти от различни сфери. В контекста на глобализацията и цифровизацията на технологиите за производство и разпространение на филмовите творби индустрията за забавление започна активно да прилага проекта като една от многото форми за организация на човешката дейност. Именно структурата на гъвкав екип от продуцент, сценарист и ... |
|
|
Киното не дискриминира. То обича своите герои и чудовища по равно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци - предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения - за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание... а и за ... |
|
|
"Майсторите на Голямото кино" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Франсис Форд Копола, сър Алън Паркър, Тео Ангелопулос, Никита Михалков, Вим Вендерс, Иржи Менцел, Кшищоф Зануси, Емир Костурица, Отар Йоселиани, Николай Бурляев, Александър Сокуров, Виктор Ерике, Джери Шацбърг, Катрин Деньов, Людмила Чурсина, Любиша Самарджич, Мика Каурисмаки, Тери Джоунс, Люк Бесон. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в техните прогнози за бъдещето на киното. Същевременно ... |
|
|
Избрани, защото са получили историческо, общо одобрение или са приети от критиката, това са филмите, които трябва да бъдат гледани, като се започне от "72 гневни мъже" през "Z" до "Пътуване до Луната" и "Завръщане". С информативни, увлекателни рецензии, написани от международен екип критици, 1001 филма, които непременно трябва да гледате е необходимият справочник за всеки кинолюбител. ... |
|
|
Тази "История на световното кино" е преди всичко разширен и обогатен превод на учебника по история на задграничното кино (1945-2000), създаден от широк и авторитетен кръг от педагози и учени в Русия - преподаватели във ВГИК и научни работници в Държавния институт за изкуствознание. В руския си вариант учебникът не включва очерци за такива представителни и значителни кинематографии, като японската, индийската, австралийската и канадската, а също и за руското кино, за което са написани няколко многотомни истории. Това наложи някои допълнения на българското издание. Добавени са нови глави. Целенасочено внимание е ... |
|
|
"Комиксът на съвременния екран" е първа книга в българската кинолитература, която разглежда спецификата на комикса, трансформацията на комиксовото изображение за телевизионен, компютърен и киноекран. Основен акцент се поставя върху спецификата на превръщането на рисувано, статично изображение в многопластов филмов образ. От друга страна, се разглежда и обратният процес, при който редица филми със световна слава получават впоследствие свой комиксов вариант. Не на последно място вниманието се спира и на т.нар. японски стил, при което се разглеждат специфични жанрове като мангата и анимето, както и на една нова и ... |
|
|
"Ръкописът печели със своята яснота и стройност на изложението. Авторът последователно разглежда и анализира отделните елементи на документалния филм" драматургията, монтажа - като основен елемент на филмовия образ, възприятието на документалния филм. Емил Павлов демонстрира не само добро познаване на специфичната материя, но и способността да поднася всичко това достъпно, съобразено с равнището на подготовка на студентите. Структурата на ръкописа следва логиката на авторовата мисъл - да се върви по общите постановки към частния случай, да се започва от по-елементарното и да се търсят сложните проекции на ... |
|
|
Геновева Димитрова е родена през 1958 в Плевен. Завършила е руска филология в Софийския университет и кинознание в НАТФИЗ, доктор. Филмов критик, редактор и колумнист във в. „Култура”, преподавател в СУ и НБУ. Автор на книгата „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те”.
"През последните години мостовете ни към руската култура се рушаха, а Геновева изгради един. С постоянство и талант. Минете по него, сигурен е, води към съществени неща от живота и киното."
Вера Найденова
"Във време, когато всички гледат американски филми и. турски сериали, а общуването е руската култура ... |
|
|
Тази книга показва историческото развитие на киното в България от епохата на пътуващите кинематографи до утвърждаването му като индустрия. В продължение на половин век "седмото изкуство" търси място в полето на националната ни култура, преминавайки различни етапи на професионална еволюция. Конкретните художествени резултати отразяват динамиката на кинематографичните процеси, в които участват няколко поколения творци. Тяхното скромно наследство залага традициите, върху които стъпва и се развива съвременното българско кино. Книгата е разделена на няколко части. В тях са анализирани много филми и е показана ... |
|
|
Монографията е посветен на киното и на електронните медии като индустрии, с взаимно обвързани сегменти: производството, разпространението и показ и формите на организация и управлението им.
Текстът е организиран в две части:
първата изследва възникването, състоянието и структурата на филмовата индустрия
втората анализира радиото и телевизията като организация, управление и програмиране
Частта за киното проследява метаморфозата му от панаирджийско зрелище към мощна индустрия, възхода, упадъка и възраждането му в САЩ и Европа. В този аспект е разгледана политиката на Европейския съюз по отношение на аудиовизията ... |
