Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
Ескизи към една Философия на нежността. ... Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна - от повече от двадесет и пет века - най-напред да се пита заедно с Пиндар защо "Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове"... Ако отговорът е: човекът - изобщо - не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че " ... |
|
Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
Проследява се драматичното движение на философската мисъл между противоположните схващания както за света, така и за познанието. Набляга се върху проблемите, опитите за тяхното решение, различните варианти и критичното им обсъждане от съвременна гледна точка, в тясна връзка с постиженията на науката. Стремежът е не само да се даде точна и компактна информация, но да се сроди читателят със стила на философската мисъл. Трудът се отличава със сполучливо подбрана тематика, добре промислена структура, ясно разглеждане на въпросите и нестандартните упражнения. Той се основава и на оригинални разработки на автора, а оттук и на ... |
|
Смисловият център на сборника, посветен на 60-годишнината на чл.-кор. Васил Проданов, е бъдещето на философията. Учените от Института за философски изследвания – БАН, представят своите виждания за развитието на отделните философски дисциплини през ХХІ век. Съвременното общество все повече се изпълва с риск и увеличаваща се комплексност, което поражда необходимостта от философска рефлексия, чрез която се задават водещи евристики, ефективни хипотези, оптимални практически стратегии. ... |
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
Философията днес изживява криза. При това не каква да е, а криза на идентичността. В своята история философията нерядко е изпълнявала служебни роли - спрямо религията, спрямо науката, а почти през целия XX век - и спрямо политиката. Въпреки това обаче тя все си е оставала философия, или по-точно в нея все си е оставало и нещо философско. Сега, когато навлизаме в третото хилядолетие философията е заплашена от смърт - смърт, предизвикана от подмяната на нейната изконна същност с друга, не нейна, чужда и направо враждебна на хилядолетното ѝ предназначение. Може ли да се избегне готвената за философията трагична ... |
|
Настоящата книга предлага някои оригинални идеи по вечни философски въпроси, които вълнуват човешката мисъл от древността досега. Авторът анализира проблема за присъствие на миналото в настоящето и бъдещето. Основната идея е свързана със запазването на определени компоненти в явленията и единството между промяна и постоянство в тях. Въз основа на това се правят изводи за появи на нови зависимости между повтарящи се явления. Засегнати са въпроси, като този за част и цяло, за граница между явленията, за развитието на материята и за смисъла на съществуването. Освен за философи книгата ще представлява интерес и за ... |