„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
|
|
"Книгата, която предлагам, е надникване в творческия процес. То започна преди много години, още в Русия, а след това продължи в Латвия, Литва, Полша, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция, Англия и в Америка. Пред очите ми преминаха актьори и режисьори от всички типове, школи, направления и калибър. Подреждането, систематизирането и опростяването на натрупания материал продължи години. През 1936 г. Беатрис Стрейт откри в Англия (Девъншър, Дарлингтън Хол) театрална школа - нейният замисъл беше тя да се превърне в театър. Там като ръководител на школата имах възможност да направя поредица ценни експерименти. Преди ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
Тяло като драматургичен проблем. ... Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към два художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропологическото и ... |
|
|
Изданието съдържа две от произведенията на Бернар-Мари Колтес - "Нощта преди горите" и "В самотата на памуковите полета". ... "Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика & ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
|
Превод - Иглика Василева. ... В салона на старото имение Сидли Парк в Дарбишър през април 1809г. седят четиринайсетгодишната лейди Томасина Къвърли и нейният учител Септимъс Ходж. В същата стая, но сто и осемдесет години по-късно, разговарят писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, пристигнал да разкрие скандала, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон. "Аркадия" е най-амбициозната пиеса на Стопард, а Стопард е най-интелигентният жив драматург на Великобритания. Авторът паралелно разказва две истории - от началото на XIX век и от края на XX век. В тях е заложил множество интелектуални ... |
