Второ издание. ... Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде "Толедо през време на буря"? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов – един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. ... "Кога измина, мой живот, кога измина?
Бях млад пройдоха – горд и безпаричен.
С приятели на чаша русо вино
отричах лесно, лесно бях отричан.
Живеех по софийските тавани
с утехата, звездите че са близо.
Нехайно ближех честните си рани,
без корист давах втората си риза.
И мислех си, че времето е спряло
в сърцето ми, че винаги така
ще бъде искрометното начало,
а не позаблатената река.
Кога измина, мой живот, кога измина?
Остана ... |
|
|
Посланието, което се опитва да предаде авторът с тази книга е, че задачата за установяване на механизмите и институциите на ефективно управление беше може би най-тежкото предизвикателство, пред което се изправиха нововъзникналите демокрации в Източна Европа - демокрации, в които свободата тепърва ще дава най-доброто от себе си.
Успехът на това усилие ще бъде определен не само от политическите донкихотовци, завладени от велики визии, но също така и от многобройните бюрократични санчопансовци, за които справянето с напреженията и парадоксите на посткомунистическата политическа обстановка е всекидневна практика - и от ... |
|
|
"Любовта на 45-годишния мъж" е роман за личната революция на един мъж на средна възраст. Той се опълчва срещу съществуващите норми на обществото и побеждава. Но не чрез насилие и омраза, а чрез смирение. В този смисъл романът е история за смирението пред собствените чувства.
Революцията на Антон К. е най-вече срещу превърналия се в норма предразсъдък, че щастието на едни носи нещастие на други. Както и този, че удоволствията са грях. Грях дори и в най-съвременния, консуматорски смисъл. Революция също и срещу предразсъдъка, че мъжът не трябва да се оплаква. И срещу доста други.
Героят на този роман, Антон К. ... |
|
|
"Смешни любови" може да бъде написана само от майстор на елегантната илюзия и изненадата, какъвто е Кундера.
Млад мъж и неговата приятелка се преструват, че не се познават и повеждат разговор-игра, който постепенно развенчава илюзията за тяхната връзка. Учител симулира благочестивост, за да прелъсти смирена девойка, после я зарязва и започва да копнее за единение с Бог. Различни момичета чакат един и същ мъж, застаряващ Дон Жуан, по перони, барове и плажове, ала той се връща при жена си. "Смешни любови" е дивно платно от фантазии, игри и интриги, чиито герои реагират непредвидимо на внезапно обзелото ... |
|
|
"Дамата трябва да беше на шейсет-шейсет и пет години. Гледах я, изтегнат на един шезлонг срещу басейна в гимнастическия клуб, разположен на последния етаж на модерна сграда, от чиито огромни прозорци се вижда цял Париж. Чаках професор Авенарий, с когото от време на време се срещахме тук и разговаряхме за едно друго. Но професор Авенарий се бавеше и аз гледах дамата – сама в басейна, потопена до кръста, тя не сваляше очи от младия инструктор по анцуг, който, изправен над нея, ѝ даваше урок по плуване. Вслушвайки се в напътствията му, тя опря ръце на ръба на басейна и започна усърдно да вдишва и издишва. Правеше ... |
|
|
В новия си роман "Нощта е също слънце" Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни - талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време - времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.
Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт.
Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Страх
Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията.
Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
Неизвестни писма на Васил Стоилов до Соня Димитрова, представени от Румяна Пашалийска. ... Румяна Пашалийска е литературен историк и специалист по културна музеология. Автор на многобройни публикации в областта на културната ни история и литературната архивистика.
Предлаганата кореспонденция е уникална за българската история, култура и духовност. Наситени с дълбок емоционален заряд, писмата на Васил Стоилов до Соня Димитрова пренасят удоволствията и тревогите на един голям творец през времето непомръкнали, с непокътнат стремеж към чистота и изящество в общуването, пренасят и съхраняват неизповедима тайната на любовта ... |
Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Хора и звезди", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:
