"Манифестиране чрез признателност
Популярността на манифестирането на желанията и потребностите нарасна в световен мащаб през последните години. Живеем в свят, в който информацията е на една ръка разстояние, а желанията ни могат да бъдат изпълнени с едно докосване на мобилния телефон. Можем да получим незабавен достъп до информация, да пазаруваме, да си намерим къща, да си купим кола, да си потърсим нова работа, да си намерим партньор... Какво не можем да направим? Технологиите се развиват с всеки изминал ден, улеснявайки ежедневието ни и помагайки на много хора. От друга страна, толкова сме свикнали с незабавното удовлетворение, че очакванията ни за задоволяване на индивидуалните ни нужди са се повишили. В резултат на това, вместо хората да се чувстват по-удовлетворени, все по-голяма част страдат от депресия, бърнаут и тревожност или здравословни проблеми.
Всички ние преминаваме през различни етапи, за да манифестираме мечтите, желанията и личните си стремежи. Работим, за да постигнем целите си, независимо дали това означава да постъпим в университет или да започнем да упражняваме уважавана професия, да се оженим, да си купим къща, да имаме деца, да ги образоваме или да отидем на почивка. В допълнение към всичко това винаги преследваме и по-конкретни желания за материални придобивки. Преминаваме от една точка към друга, от настоящия момент към бъдещето, за да станем щастливи, доволни и сигурни. Въпреки това може никога да не се чувстваме удовлетворени, защото безспирно преследваме мечтите си. В живота си съм имала два различни вида манифестиране. Първият беше воден от егото и личното желание (йоку, yoku, 欲), преминавайки от една точка - настоящето - към друга - бъдещето - и възприемайки ги като напълно отделни; един безкраен процес на опити да запълня празнината в сърцето си. Въпреки че желанията и целите ми се манифестираха, чувството за удовлетворение беше временно.
Другият вид манифестиране, което се появи без усилие след болестта, беше различно. Вниманието ми беше насочено към настоящия момент и благополучието ми не зависеше от бъдещ резултат. Именно последният подход е в основата на йошуку.
Настоящият момент е благословия
Японското изкуство на манифестирането започва с разбирането, че щастието и блаженството се намират тук и сега. Трябва да се откажем от мисълта, че ще бъдем щастливи само когато желанията, мечтите и личните ни стремежи се реализират. Манифестирането е преживяване на настоящия момент; а основните му съставки са признателност и изцеление. В основата на японската житейска философия е възгледът за живота като преживяване на всеки момент, а не като преследване на постижения. Животът ни е цикъл, точно както природата и сезоните преминават през своите цикли и както утрото настъпва след нощта. Освен това всичко има двойственост, две страни, светлина и сянка, плюс и минус. Сбъдването на мечтите не е чисто положително преживяване, а е съпроводено с някои отрицателни аспекти и е важно да сме готови да признаем двойствеността на живота и да приемем и двете му страни като неразделна част от цялото. Нормално е да се сблъскваме с трудни моменти в живота си - въпросът е дали ще преминем с благородство през тях. Дори и в страданието са скрити положителни страни, трябва само да се огледаме, за да ги открием. Една от тях са хората, които ни обичат и подкрепят. Като преместим фокуса си върху тази любов и подкрепа, ние насочваме вниманието си към чувството на признателност и негативните емоции, съпътстващи страданието, отслабват.
Не бива да бъркаме това с позитивното мислене и отричането, които се стремят да намалят негативната или сенчестата страна. По-скоро става дума за приемане на факта, че животът има две страни, и за признаване и приемане на тъмнината. Само когато признаем съществуването на тъмнината, можем да внесем светлина. Ако не забележим мрака, няма да се сетим да включим осветлението. Признателността е светлината. Признателността носи изцеление, а изцелението - манифестиране. Някои хора са склонни да гледат на света по-позитивно, а други - по-негативно; важното е да се намери и запази балансът. Ако държим прекалено много на резултатите, игнорираме красотата на настоящия момент. Ключът към йошуку е да открием блаженството и мира тук и сега.
Да вземем за пример японската чаена церемония „Пътят на чая“, свързана с приготвянето и сервирането на чай матча. Това не е просто ритуал, а форма на изкуство, философия, която съдържа в себе си начин на живот. За тези, които не са запознати с нея, привидно изглежда, че крайната цел на японската чаена церемония е пиенето на чай в традиционна, спокойна обстановка. Истинската й значимост обаче се крие във всяка стъпка от церемонията и духовната подготовка за споделяне на момента на ичи-го ичи-е (ichi-go ichi-e) - „един път, една среща“ - признаване, че всеки момент е неповторим и се случва веднъж в живота. Етикетът, историята и принципите, безупречното внимание към детайлите - чаят, приборите, кимоното, носено от сервиращия, чашата за чай, чайната, отразяваща сезона, и самият ритуал - всичко това допринася за преживяването. Сервирането и пиенето на чая е само черешката на тортата. Този церемониален процес - от безупречната подготовка до завършването - изисква пълно внимание към всеки детайл. Целта е да се намираш в нулева точка, в хармония, в състояние на равновесие, където доброто и лошото не съществуват. Практикувам това състояние на ума всеки ден, като казвам на глас: „Аригато гозаймасу“ (Arigatō gozaimasu) - молитва за признателност канша (kansha), която утвърждава, че точно този момент е благослов. И макар винаги да има поле за подобрение, то настоящият момент е най-щастливият за нас, защото се намираме именно в него.
Нагласа за манифестиране
Често сме наясно с това, което искаме да манифестираме - любов, богатство, успех и т.н., - но не осъзнаваме начините, по които нашето подсъзнание може да ни възпрепятства, може би поради ограничаващи убеждения, страх от успеха, неразрешени емоционални травми или нагласа за недостиг. Подобни негативни емоции ни спират и ни пречат да растем, да се развиваме и да манифестираме. Представете си едно дърво. Когато корените на дървото са здрави, то ще расте необезпокоявано. Но ако корените на дървото са болни или слаби, то няма да се развива както трябва. Важно е да сме в контакт с корените си, със скритата част от нас, част от подсъзнанието ни, тъй като е лесно да станем слепи за всяка негативна тенденция, която потискаме. В това въведение в йошуку ще споделя не само какво е йошуку и формула за манифестриане, която включва древна японска мъдрост, но и как да калибрираме начина си на мислене, за да се превърнем в плодородна почва, необходима за манифестиране. Време е да се върна към онзи образ на вишневия цвят и мъдрите думи на будисткия монах. Манифестирането е цветът, а ние трябва да имаме стабилни корени, за да му позволим да разцъфне. И така, първо трябва да се научим как да създадем здрави корени за нашето дърво."
Из книгата
Книги 
