Днешното отчуждаване от мита е безпрецедентно в човешката история. В предмодерния свят митологията е незаменима - тя не само помага на хората да намерят смисъл в живота, но и открива области от човешкото съзнание, които иначе биха останали недостъпни. Митологията е ранна форма на психологията. Разказите за богове и герои, които слизат в подземния свят, намират път в лабиринта и се сражават с чудовища, изваждат на светло тайнствените сили, борещи се в душата, и показват на хората как да се справят с вътрешните си кризи.

Когато Фройд и Юнг полагат началото на модерното изследване на душата, те инстинктивно се обръщат към митологията, за да обяснят своите постижения, и така дават на старите митове нова интерпретация. Това обаче не се случва за първи път. Не съществува една-единствена "правилна" версия на даден мит. С промяната на средата ние започваме да разказваме историите по различен начин, за да разкрием тяхната вечна истина. В тази книга ще видим как всеки път, когато хората правят голяма крачка напред, те променят митовете и ги карат да говорят по нов начин при новите условия.

Също така ще видим, че човешката природа не се е променила кой знае колко и че много от митовете, родили се в далечни и почти напълно забравени общества, които почти по нищо не приличат на нашето, все още отразяват някои от нашите най-същностни страхове и желания.

"Съществуването на боговете е неотделимо от съществуването на бурята, морето, реката, както и от силните човешки чувства - любов, гняв, страст, - които като че ли за миг ни издигат в съвсем различно измерение, така че виждаме света по различен начин. Следователно предназначението на митологията е да ни помогне да се справяме с опасните и проблематични човешки ситуации. Благодарение на нея хората по-лесно намират правилната посока и своето място в света. Всички искаме да знаем как сме се появили, но тъй като произходът ни е забулен в мъглата на праисторията, ние създаваме митове за нашите предци - митове, които не са исторически правдиви, но чрез тях си обясняваме настоящите нагласи към заобикалящата среда, съседите и обичаите си.

Всички искаме да знаем и накъде отиваме, така че измисляме истории, в които се разказва за живота в отвъдното - макар че, както ще видим по-нататък, в малко митове се говори за безсмъртието на хората. Освен това всички търсим обяснение на сублимните моменти, в които като че ли се пренасяме отвъд обичайните си грижи. Боговете ни помагат да разберем досега с трансценденталното. Вечната философия изразява присъщото ни усещане, че в човешките същества и материалния свят се крие нещо повече, отколкото вижда окото."
Из книгата