В този излязъл от баланса си свят за някои хора една книга върху изкуството е нещо излишно или луксозно, тъй като за тях съществуват много по-важни неща. Но за мен тя е един скромен културен принос и надежда, че хората и светът не са изгубили своя шанс.
Позовавам се на думите на един мъдър държавник, който казваше, че трябва да се отнасяме много внимателно към своето културно наследство и че носим отговорност какво ние ще завещаем на бъдещите поколения.
Как живея сега?
Какви са личните ми занимания?
Музикална дейност развивам през зимните месеци. През лятото се отдавам на нещо, което характеризира втората ми същност, а именно работата със земята: градинарство, овощарство, лозарство, винарство, строежи и разкрасявания... и плуване!
На колко съм години? Не знам! И не ме питайте, защото моята майка ме роди "без набор"... Въобще думите "години" и "възраст" не съществуват за мен дори в представата ми. Аз съм ги забравила и не е необходимо да бъда подсещана от общо съществуващата мания за възраст и старост. Мото на живота си направих схващането на големия естет Жан Кокто: "Човек трябва да живее много дълго, за да научи изкуството да стане млад." Забележете! Не да "остане", а "да стане" млад. Не става дума за кичене с нещо преходно, каквото е младостта, а за нещо константно, даже в прогресираща деменция (форма). Това е житейска мъдрост, философия, наука за живота, мироглед. Повеля за вечна, бликаща, неизчерпаема духовна и душевна свежест. Но за мене може да се знае едно: родена съм в трийсетте години от последното столетие на миналото хилядолетие през месец май (уточнявам се, за да не бъда сбъркана с рицарите тамплиери!).
Който иска, да изчислява сам. Тук вече е необходима почти математика, толкова далеч лежи тази дата. И без друго математиката и музиката вървят заедно. Или: музиката е математика със сърце (без да изключвам сърцето при математиката...).
И въпреки многото лазарници тази книга е написана без очила и само на дневна светлина. Щастлива съм, че станах свидетел на Милениума и на обединението на Евр. Почти не е имало ден, в който да съм пропуснала дневната си гимнастика или да спра да се възхищавам на природата.
Каква музика предпочитам да слушам?
Например концерта на шумящи дървета и песните на цъфнали поляни. Въобще обичам паузите. И те са музика. Моите преуморени музикантски уши слушат с удоволствие тишината. Но когато търсят музика, тя е най-често клавирна. С този инструмент сам израснала и го обичам, като че ли имам нужда от неговия звук. Разбира се, увлечена съм и от оркестровата и вокалната музика. Зависи всъщност от творбата. Леката муза - рок, поп, шлагери и пр. - е за забавление, за танцуване, за разтуха и лично за мене - кратко развлечение, но не и за постоянно слушане. За тази цел у нея би ми липсвала субстантността.
В живота не са ми били чужди и никакви радости и никакви скърби. Скърбите не пожелавам на никого, а радостите пожелавам на всички, които прелистват тези страници. Нека всеки от читателите ми се чувства обичан. Да! Аз обичам хората (точно сега, когато вярата в човека и неговата доброта са разколебани!), иначе нямаше да мога да пея за всички: за бедни и богати, за учени и неуки, за добри и лоши, за редовни и престъпни, за малки и големи - просто за всички!
И така, моля, приемете моето откровение във формата на тази книга.
С много обич към заинтригуваните и с пожелание за приятно четене
Ваша Елка
ЗА ЕЛКА МИЦЕВА И НЕЙНАТА КНИГА
Трудът на Елка Мицева е написан оригинално, нестандартно. Стилът и на пръв поглед шокира. Силно образен, несъобразен с начина на академичното изразяване, отърсен от напарфюмираните и често пъти силно натруфени музиковедски изрази. Написан е на език, на който си говорят артистите, студентите, приятелите. Човешки език, но стриктен, завладяващ, увличащ и най-вече много искрен. И това, което шокира на пръв поглед, се явява едва ли не предимство. Думите като че ли сами достигат до читателя. При нея има едно смело разчупване на традиционния начин на писане на такъв вид методики и трудове - непознат авторски стил. Съдържанието... и то - нестандартно. Състои се от 148 наименования. Умишлено не ги наричам "глави", защото наистина са много, но в действителност те проследяват "Талантът - неговото раждане и развитие", всички компоненти, необходими за "Правилното пеене и опазване на гласа, постановка, диапазон, певческо дишане, дикция, гласов резонанс..." и още, и още детайли. Тези толкова много заглавия заинтригуват и ти прочиташ всичко задълбочено, често по няколко пъти, докато го осъзнаеш детайлно и достигнеш до извода, а и самата авторка ти подсказва "лесно ли е пеенето". Това не са само лекции или уроци по методика, вокална техника, майсторска фраза, сценична интерпретация. Това е една изповед. Изповед искрена и сърдечна на един творец с непресъхващ мелодичен дар. Четеш, а ти се струва, че разговаряш с авторката. Тя е сладкодумна, пряма, много земна и човечна. Не ти се иска да я "прекъснеш". "Слушаш" как младата артистка успешно завършва БДК и прочутата Виенска консерватория. На тържественото абсолвиране ректорът проф. Карл Лустих Преян лично и връчва извънредното отличие (извадки от него): "...Елка Мицева... младата българка съчетаваше всичко: сърце и разум, всеотдайност на любимата професия, трудолюбие, увлечение - пеене и драматично-театрална дарба във висока мярка. Аз поздравявам всеки театър, който ще я ангажира..."
И тя тръгва по света. Разказва за 35-годишната си международна кариера в авторитетни оперни театри. Разказва искрено и ти и вярваш за всеотдайността, артистичното преживяване, удовлетворението от постигнатото, непрекъснатия процес да изгражда ролите както вокално, така и артистично...
Рейтинг: 7.00 / 6 гласа 
Добави мнение 
