"Някога дъгата, която е видима в небето след буря, е представлявала всички цветове, които са съществували. Нашата Земя е била създадена по този начин. Имаме въздушно покривало над нас, което абсорбира по-високи ултравиолетови вълни заедно с всички рентгенови и гама лъчи от космоса. Повечето от по-дългите вълни, които използваме днес за радио комуникация, някога също са отсъствали. Или по-скоро те са били в безкрайно малки количества. Дошли са при нас от Слънцето и звездите, но с енергии, които са трилион пъти по-слаби от светлината, която също е дошла от небесата. Космическите радиовълни са били толкова слаби, че са били невидими и затова животът никога не е развил органи, които да могат да ги виждат. Още по-дългите вълни, нискочестотните пулсации, излъчвани чрез мълниите, са също невидими. Когато проблесне, светкавицата моментално изпълва въздуха с тях, но почти след миг те вече са изчезнали; тяхното ехо, отекващо по света, е приблизително десет милиарда пъти по-слабо, отколкото светлината от Слънцето. Ние изобщо не сме развили органи, за да ги виждаме.
Нашите тела обаче знаят, че тези цветове съществуват. Енергията на нашите клетки, шепнещи в радиочестотния обхват, е безкрайно малка, но е необходима за живота. Всяка мисъл, всяко движение, което осъществяваме, ни заобикалят с нискочестотни пулсации, шепот, който за пръв път е бил открит през 1875 г., и също е необходим за живота. Електричеството, което използваме днес, субстанцията, която изпращаме по жиците и излъчваме по въздуха, без да се замисляме, е идентифицирано около 1700 г. като свойство на живота. Едва по-късно учените се научават да го извличат и да го накарат да задвижва неодушевени предмети, пренебрегвайки - защото не са можели да видят - неговите ефекти върху живия свят. Днес то ни заобикаля във всичките си цветове с интензивност, която съперничи на светлината от Слънцето, но ние пак не можем да го видим, защото то не е присъствало при зараждането на живота.
Днес живеем с редица опустошителни болести, чието място не е тук, чийто произход не знаем, чието присъствие приемаме за даденост и вече не поставяме под съмнение. Какво е да живеем без тях е състояние на жизненост, което напълно сме забравили. Тревожното разстройство, засягащо една шеста от човечеството, не е съществувало преди 60-те години на XIX век, когато телеграфните жици за пръв път опасват Земята. За него няма и намек в медицинската литература преди 1866 г. Грипът в настоящата му форма е измислен през 1889 г. заедно с променливия ток. Той е винаги с нас - като познат гост, - толкова познат, че сме забравили, че не винаги е било така. Много от лекарите, които са били залети от болестта през 1889 г., никога преди това не са виждали дори и един случай. Преди 60-те години на XIX век диабетът е бил толкова рядък, че лекарите не виждали повече от един или два случая през професионалната си кариера. И той е променил характера си: диабетиците някога са били слаби като скелети. Затлъстелите хора никога не са развивали тази болест. Сърдечносъдовите болести по онова време са били 25-ата по честота болест след случайните удавяния. Те са били болести на бебетата и на много възрастните хора. Било нещо изключително рядко някой друг да има болно сърце.
Ракът също е бил изключително рядък. Дори и тютюнопушенето в неелектрифицираните времена не е предизвиквало рак на белите дробове. Това са болести на цивилизацията, които сме предизвикали и у нашите животински и растителни съседи, болести, с които живеем заради отказа да признаем истинската сила, която сме впрегнали. Електрическият ток с 60 цикъла в електрическата мрежа у дома, ултразвуковите честоти в нашите компютри, радиовълните в телевизията, микровълните в мобилните ни телефони - това са само изкривявания в невидимата дъга, която тече през нашите вени и ни прави живи. Ние обаче сме забравили. Време е да си спомним."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
