Невидимата дъга

История на електричеството и живота. През последните 220 години обществото е развило универсалната вяра, че електричеството е безопасно за човечеството и планетата. Ученият и журналист Артър Фърстенбърг разбива това убеждение, като разказва историята на електричеството по начин, по който никога не е била разказвана досега - от гледна точка на околната среда - като описва в детайли ефектите, които този основен градивен елемент на обществото има върху нашето здраве и нашата планета.

В Невидимата дъга Фърстенберг проследява историята на електричеството от началото на XVIII век до наши дни, доказвайки убедително, че много екологични проблеми, както и основните заболявания на индустриализираната цивилизация - сърдечни заболявания, диабет и рак - са свързани с електрическо замърсяване.

През 1889 г. започва хармоничната радиация от електропроводите. От тази година насам магнитното поле на Земята носи отпечатъка на честотите на електропроводите и техните хармоници. Точно през онази година природната магнитна активност на Земята започва да се потиска. Това е повлияло върху целия живот на Земята. Началото на епохата на електропроводите активира грипната пандемия от 1889 г. През 1918 г. започва радиоепохата. Началото ѝ се поставя от строежа на стотици мощни радиостанции на LF (ниски: 30 - 300 kHz) и VLF (много ниски: 3 - 30 kHz) честоти - честотите, които гарантирано променят най-силно магнитосферата. Началото на радио епохата активира пандемията от Испански грип от 1918 г.

През 1957 г. започва епохата на радарите. Началото ѝ бележи строежът на стотици мощни радари и станции за ранно предупреждение, които замърсяват високи географски ширини на северното полукълбо, изхвърляйки милиони ватове микровълнова енергия към небето. Нискочестотните компоненти на тези вълни пътуват по линиите на магнитното поле към южното полукълбо, замърсявайки и него. Началото на епохата на радарите активира пандемията от Азиатски грип през 1957 г. През 1968 г. започва сателитната епоха. Началото ѝ е възвестено от изстрелването на десетки сателити, чиято излъчвателна мощност е относително слаба. Тъй като вече са в магнитосферата обаче, те имат също толкова голям ефект върху нея, колкото малкото количество радиация, която успява да проникне в нея от източници на Земята.

Началото на сателитната епоха активира пандемията от Хонконгски грип от 1968 г. Другите два крайъгълни камъка на технологията - началото на безжичната епоха и активирането на Програмата за високочестотни активни изследвания на полярното сияние (HAARP) - са много съвременни и ще бъдат обсъдени по-нататък в книгата.

"Малко хора днес са в състояние да обхванат цялата научна тема и да я представят по изключително увлекателен начин... Фърстенбърг направи точно това с един от най-належащите, но пренебрегвани проблеми на нашата технологична ера."
Д-р Брадли Джонсън, Amen Clinic, San Francisco

"Истински Шедьовър."
Силия Фарбър, разследващ журналист

"Тази основополагаща книга... ще преобрази вашето разбиране... за въздействието на електричеството и радиочестотите върху околната среда и здравето ни."
Paradigm Explorer

"Някога дъгата, която е видима в небето след буря, е представлявала всички цветове, които са съществували. Нашата Земя е била създадена по този начин. Имаме въздушно покривало над нас, което абсорбира по-високи ултравиолетови вълни заедно с всички рентгенови и гама лъчи от космоса. Повечето от по-дългите вълни, които използваме днес за радио комуникация, някога също са отсъствали. Или по-скоро те са били в безкрайно малки количества. Дошли са при нас от Слънцето и звездите, но с енергии, които са трилион пъти по-слаби от светлината, която също е дошла от небесата. Космическите радиовълни са били толкова слаби, че са били невидими и затова животът никога не е развил органи, които да могат да ги виждат. Още по-дългите вълни, нискочестотните пулсации, излъчвани чрез мълниите, са също невидими. Когато проблесне, светкавицата моментално изпълва въздуха с тях, но почти след миг те вече са изчезнали; тяхното ехо, отекващо по света, е приблизително десет милиарда пъти по-слабо, отколкото светлината от Слънцето. Ние изобщо не сме развили органи, за да ги виждаме.

Нашите тела обаче знаят, че тези цветове съществуват. Енергията на нашите клетки, шепнещи в радиочестотния обхват, е безкрайно малка, но е необходима за живота. Всяка мисъл, всяко движение, което осъществяваме, ни заобикалят с нискочестотни пулсации, шепот, който за пръв път е бил открит през 1875 г., и също е необходим за живота. Електричеството, което използваме днес, субстанцията, която изпращаме по жиците и излъчваме по въздуха, без да се замисляме, е идентифицирано около 1700 г. като свойство на живота. Едва по-късно учените се научават да го извличат и да го накарат да задвижва неодушевени предмети, пренебрегвайки - защото не са можели да видят - неговите ефекти върху живия свят. Днес то ни заобикаля във всичките си цветове с интензивност, която съперничи на светлината от Слънцето, но ние пак не можем да го видим, защото то не е присъствало при зараждането на живота.

Днес живеем с редица опустошителни болести, чието място не е тук, чийто произход не знаем, чието присъствие приемаме за даденост и вече не поставяме под съмнение. Какво е да живеем без тях е състояние на жизненост, което напълно сме забравили. Тревожното разстройство, засягащо една шеста от човечеството, не е съществувало преди 60-те години на XIX век, когато телеграфните жици за пръв път опасват Земята. За него няма и намек в медицинската литература преди 1866 г. Грипът в настоящата му форма е измислен през 1889 г. заедно с променливия ток. Той е винаги с нас - като познат гост, - толкова познат, че сме забравили, че не винаги е било така. Много от лекарите, които са били залети от болестта през 1889 г., никога преди това не са виждали дори и един случай. Преди 60-те години на XIX век диабетът е бил толкова рядък, че лекарите не виждали повече от един или два случая през професионалната си кариера. И той е променил характера си: диабетиците някога са били слаби като скелети. Затлъстелите хора никога не са развивали тази болест. Сърдечносъдовите болести по онова време са били 25-ата по честота болест след случайните удавяния. Те са били болести на бебетата и на много възрастните хора. Било нещо изключително рядко някой друг да има болно сърце.

Ракът също е бил изключително рядък. Дори и тютюнопушенето в неелектрифицираните времена не е предизвиквало рак на белите дробове. Това са болести на цивилизацията, които сме предизвикали и у нашите животински и растителни съседи, болести, с които живеем заради отказа да признаем истинската сила, която сме впрегнали. Електрическият ток с 60 цикъла в електрическата мрежа у дома, ултразвуковите честоти в нашите компютри, радиовълните в телевизията, микровълните в мобилните ни телефони - това са само изкривявания в невидимата дъга, която тече през нашите вени и ни прави живи. Ние обаче сме забравили. Време е да си спомним."
Из книгата

Пролог
Уловен в бутилка
Глухите да чуят и куците да проходят
Електрическа чувствителност
Пътят, който не е избран
Хронична електрическа болест
Поведението на растенията
Остра електрическа болест
Мистерията на остров Уайт
Електрическата обвивка на Земята
Порфирините и основата на живота
Раздразнено сърце
Трансформацията на диабета
Рак и умиране от глад
Анабиоза
Искаш да кажеш, че можеш да чуеш електричеството?
Пчели, птици, дървета и хора
В земята на слепите
Бележки
Литература
Индекс
За автора