В тази книга проф. Ликова изследва съвременното поетическо творчество като тенденция, процес и развитие, търси закономерностите в непрестанно променящия се образ на поезията. Това е безспорно сполучлив опит да се постави новата българска поезия в контекста на западноевропейската литература и да се разгледа в светлината на най-новите естетически търсения на времето.
Изправена пред множество имена на поети от различни поколения, авторката насочва своето внимание към тези, които определят облика на последните десетилетия: Николай Кънчев, Б. Иванов, Г. Борисов, Блага Димитрова, К. Павлов до по-младите Б. Христов, Г. Белев, Г. ... |
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
След десетилетия на тенденциозно изкривено представяне на миналото през 1975 г. излизат книгите "Младостта на Багряна" и "Дни черни и бели", в които авторите Блага Димитрова и Йордан Василев правят опит да възстановят част от истината за стойностите на културата, да бъдат признати значителни нейни творци, отричани от пропагандата на БКП. ... |
|
Кореспонденцията между М. Дринов, Гр. Начович, В. Д. Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев (1868-1875). ... Сборникът съдържа 251 писма, разменени в периода 1868 - 1875 г. между Марин Дринов, Григор Начович, Васил Д. Стоянов, Васил Друмев и Тодор Пеев. 171 писма са от Архива на БАН, на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и от личния архив на съставителката. Само 80 от тях са публикувани в различни сборници и те са прибавени тук, за да се види епистоларното общуване между петимата възрожденски дейци в цялата му пълнота. През разглеждания период тези наши просветители с плам разискват създаването и разискването ... |
|
Димитър Михалчев е една от големите фигури в нашия научен, културен и обществен живот. Изданието предлага част от кореспонденцията му с д-р Кръстьо Кръстев, проф. Иван Шишманов и др., водена по време на петгодишната му специализация в Германия (1905-1910). Тя е уникална като исторически извор за развитието на видния наш философ, който е интелектуалното откритие на кръга "Мисъл", така както художественото откритие е Яворов. Макар писмата да отразяват главно неговия ранен етап на формиране, те очертават реално културното му присъствие, което и насилствената забрава след 1953 г. не може да унищожи. ... |
|
"Духовните първенци на нацията винаги са смятали, че възвишената любов е възможна само с утвърждаването на възвишения идеал за жената" - тази мисъл е водила Стоян Илиев в неговото изследване за отношението към любовта и жената в българската поезия. Тази проблематика е разгледана чрез емблематични за лириката ни фигури - Ботев, Вазов, Славейков, Дебелянов, Яворов, Лилиев, Т. Траянов и др. ... |
|
В монографията се проследява сложния житейски път и разностранна дейност на Димитър Маринов, оставил трайни следи в нашия обществено- политически и културен живот. На базата на книжовното му наследство, на нов и много богат изворов материал, той за първи път цялостно е представен като етнограф и фолклорист, учител, книжовник, публицист, обществен и политически деец, работил активно от навечерието на Освобождението до края на 20- те години на нашия век. По повод на 150-годишнината от рождението на автора на бележитата поредица "Жива старина" е потърсено неговото място в българската история и култура. В ... |
|
Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични ... |
|
Книгата съдържа философски и художествени есета на видния български естет проф. Атанас Илиев, писани до 1944 г. Освободен от каноните на каквато и да е философска школа, той излага своите размишления за същността на изкуството, българската народопсихология, творчеството на наши и чужди автори. Към книгата са прибавени и непубликувани документи от архива на Атанас Илиев: кореспонденция между него и руския философ Николай Лоски, Елисавета Багряна, Константин Гълъбов и др. ... |
|
"Очерки из съвременната българска литература" ... Съдбата на д-р Кръстьо Кръстев като изразител на критическото съзнание на литературата ни отначало го свързва с поколението, започнало да твори още преди Освобождението - Ив. Вазов, К. Величков, Ст. Михайловски, Д. Великсин. Във втория том на съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са включени негови студии, статии, портрети и рецензии, обединени от общото заглавие "Очерки из съвременната българска литература". То не е избрано случайно и в голяма степен изразява желанието на критика още през 90-те години на миналия век да подготви подобна книга. За по-голяма ... |
|
Биобиблиографията отразява цялостната научна дейност на проф. Михаил Арнаудов - от първата му публикация през 1893 г. до 1998 г. Включена е и литературата за живота и творчеството на учения. Всяко заглавие е придружено с анотация, подчертаваща най-същественото в произведението. Представени са и всичките рецензии, отзиви и полемики върху неговите трудове. ... |
|
"Пълното название на тази книжка би трябвал да бъде: Двете култури от късната социалистическа епоха - културата на юрнатото с идеологически основания време и културата на стоическата нормалност. Поетите на културата на стоическата нормалност.
В нея от позицията на моята седемдесетгодишнина, изразявам уважението си към връстниците-поети - живели достойно, постигнали моралния си и литературен авторитет дълготърпеливо, с вяра във високата мисия на поета, която не се продава за титли и изчезнали сега безследно големи тиражи."
Михаил Неделчев ... |