Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски , Любен Каравелов , Христо Ботев . Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии ... |
|
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
|
Второ преработено издание. ... В монографията Ваня Добрева решава стратегически важен проблем от историята на българската възрожденска литература: за функционирането на комедийния жанр в системата от идеи, форми и жанрови класификации на българската литература през XIX век. Чрез фокус върху спецификата и структурните особености на българската комедия се обобщават нейни типологични особености: принадлежност към балканските и европейските форми на комичното, самобитност и оригиналност - връзка с народната култура, рецепция и адаптация на актуални идеологически концепти, разработване на националнозначими жанрови модели. ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и. т.н. и т.н. Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от промяна на ... |
|
|
Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите "Национализмът", "Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма)", "Българският национализъм и неговото бъдеще"; "Българската национална кауза (1762 - 2012)" и на шесттомника "История на българите от Македония". Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на ... |
|
|
В том 10 на поредицата "Проблеми на българския фолклор" се обнародват докладите и научните съобщения, прочетени на Деветия симпозиум с международно участие по проблемите на фолклора, проведен в София от 3 до 5 октомври 2002 г. Организатори на научното събитие бяха Институтът за фолклор при БАН и Факултетът по славянски филологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бяха изнесени над осемдесет доклада от представители на академични институти, висши учебни заведения, културни институти и организации, окръжни музеи в страната, както и от чуждестранни учени от Франция, Словакия, Чехия, Русия, ... |
|
|
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Книгата събира проучвания от различни години. Направен е опит да се разгледат обхватно най-значимите аспекти от живота на възрожденската словесност, начините на осмисляне на себе си и света в творенията на представителни за епохата автори, оформили жанровия регистър на литературата на Българското възраждане. Четенето на текстовете се основава на разбирането за множествеността на контекстуалните хоризонти, в които тези творения се разполагат, а самите творби проектират и моделират нови хоризонти. Това дава възможност да се проследи динамиката на промените в тях и да бъде осъществено реконструирането им в процеса на ... |
