Високи патоси и всекидневни притчи. ... "Развълнувана. Наблюдателна. С език, който те удря фронтално, но и влиза под кожата. Поетеса, ще кажете. Да, Мирела е поетеса - и тъкмо като поетеса пише публицистичните си текстове за "Дойче Веле". Нейните страсти и нейните каузи не могат да те оставят безразличен. Читателите, а по-рано и слушателите на "Дойче Веле" открай време усещат, че Мирела е искрена, че трескаво търси добрите пътища за България и нейните хора. Търси ги със сърце." Александър Андреев ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В томчето поетът е представен с избрани стихове и поемите "Родина" и "Дни на проверка"; редове от биографията и статии от Андрей Германов , Минко Николов и Панко Анчев . Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"Има такива поетични книги - генератори на литературност, които са трудно откриваеми, защото обитават приземния етаж на жанровата чувствителност. След "Посичане на ореха" (1987) и "Немам думи, истина ви казвам" (2015), в "Ексхумация на слънцето" Юрий Лучев продължава да ни убеждава, че поезията е органика и не търпи битовите жестикулации на убогата ни действителност, а е преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките преселения, забравения произход, себеподсещане, че "даденостите" не са от днес и от вчера. "Ексхумация на слънцето" предлага прекрасна ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
Въздействаща история за радостите и болките в кръговрата на живота. Когато ти е зле, трябва да знаеш, че няма винаги да е така. Но и когато си на крилете на щастието, помни, че това също няма да продължи вечно. Обикновено забравяме и едното, и другото. Но съдбата не пропуска момента точно навреме да прати утеха и лъч надежда или обратно - да ни приземи и отрезви. В навечерието на Деня на жената три успели жени - актриса, лекарка и писателка - гостуват в студиото на популярно токшоу. И трите не се съмняват, че от тях се очаква да разкажат за невероятната си кариера, изградена с много труд и лишения. Всяка от тях е давала ... |
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
Поезия и публицистика от Антон Н. Попов, най-близък съратник на Иван Михайлов , лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Издателство Орбел подготви за печат книга, за чийто автор тепърва ще се говори, тепърва изследователите на македонското революционно движение ще определят неговото достойно място в йерархията на многолетната борба на българите от Македония за свобода и народност. Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Той е от поколението млади хора с тежка съдба, поради продажната политика на българската комунистическа власт, допуснала отродяване и насилствена ... |
|
"В известен смисъл мога да се смятам за типичен източноевропеец. Сигурно е истина, че неговата differentia specifica (отличителна черта) може да се сведе до липса на форма - и външна и вътрешна. Неговите предимства - жаден ум, страст в споровете, усет за ирония, свежест на чувствата, пространствено или географско въображение, произтичат от основния недостатък: той винаги оставаше юноша, ръководеше се от внезапния прилив или отлив на вътрешния хаос. Но форма се придобива в стабилни общества. Аз съм красноречив пример за това колко големи усилия изисква усвояването на противоположни традиции, норми и прекалено богати ... |
|
Книгата съдържа най-новите стихотворения на именитата ни поетеса, писани през последните години. "Изсъхва лоза. Разлиства се зло. Като проклятие Земна грамада се свлича. Радост ограбена. Бразда засята с тегло. Защо те обичам?" ... |
|
"Насред пейзажа моето сърце едва ще успее да долови космически ужас, понеже за да се породи дори това обикновено чувство, то сърцето се нуждае от изтерзаността на други сърца насред неразбраната природа. Моето чувство в крайна сметка не принадлежи само на мен, а е по-скоро наше. Без да излизам от самия себе си, забелязвам, че в моето усещане трептят чужди усещания и че моето сърце винаги пее в хор, макар и неговият глас за мен да е с най-верен тон. Да бъде също такъв и за останалите, това е проблемът на лирическия изказ." Антонио Мачадо Антонио Мачадо (1875 - 1939) е един от най-бележитите испански поети и една ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |