"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
|
В едно ранно юнско утро през 1940 г., малко преди съветските войски да нахлуят в Естония, осем фургона потеглят от Талин. В колите е скрит изключително ценен товар - златният резерв на естонската държава. Той трябва да бъде депозиран в Шведската национална банка. Но когато започва опасното пътешествие, Естонската република престава да съществува... След десетилетия Томас - единственият оцелял от мисията, се връща в родината си, която отново е свободна. Само той знае какво се е случило с товара, само той може да разкаже за премеждията по време на пътуването. Героят разсъждава върху миналото, настоящето и бъдещето на ... |
|
|
Още в ранни зори бодър моят Вампи става и като мълния за миг на улицата се явява, защото постоянно среща хора, пълни със отрова. Макар да се старае доброто си да прави, бедничкият Вампи не може да се справи. Мъничък и сам е злото да изсмуче, в делото му трябва други да се включат при толкова отрова. Мисля, осем-десет най-малко ще потрябват. На път ще тръгнем двама. Ще ги намерим - вярвам. Колкото и тайно да са скрити, ние няма как със него да не ги открием. Десет Вампира на помощ ще доведем тука, в трудното си дело Вампи ще стигне до сполука. ... |
|
|
На английски език Освен красивите илюстрации и полезната информация, поредицата "Миещи се книжки" качество, което ги отличава от всички други книжки - ако се драска върху тях с флумастер, могат да се изчистят само с влажна салфетка. ... |
|
|
Стенно учебно табло ... Цветни илюстрации Двустранно ламинирани Размери на таблото: 52 x 77 cm Табла с различни учебни теми за индивидуална работа. Ламинираната им повърхност дава възможност на детето да пише върху тях, без да се страхува, че ще сбърка. Само с едно изтриване на салфетката и упражнението може да се повтори стотици пъти от десетки деца. Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии . ... |
|
|
Стенно учебно табло. ... Учебното табло е с цветни илюстрации, двустранно ламинирано и с размери 52 x 77 cm. Съдържа различни учебни теми за индивидуална работа. Ламинираната му повърхност дава възможност на детето да пише върху него, без да се страхува, че ще сбърка. Само с едно изтриване и упражнението може да се повтори отново. ... |
|
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
|
Читателю, помисли какво правиш, какво си направил през своя живот! Не е възможно да не си направил нещо полезно, нещо ценно, нещо мило, да не си дарил радост някому, може би дори без да го съзнаваш! Един има и раздава. Друг умее и прави. Трети греши и твори представата за зло. На съвестта не може да се разчита да ни насочва в делата ни. Вътрешният морален критерий, неизграден по някакъв модел, не съществува. Съвестта се възпитава. И все пак би следвало нормалността да съществува. Би било твърде ужасно, ако човечеството осъществява своята съдба единствено по реда на изключенията. Нормалността - това е хармоничното дейст ... |
|
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
|
Човек се пита кога всъщност окончателно изчезва от света. Дали когато тленните му останки се превърнат по библейската рецепта в пепел от пепелта и прах от прахта или когато мисълта му изчезне и никой не пази и спомен за него. Или както Веса Куцарова пита в едно от есетата си „Кой ще ми каже какво е споменът?” В този смисъл някои са мъртъвци още приживе. А други, независимо кога са ни напуснали, са по живи от живите. Веса Куцарова принадлежи към втората категория. За да се убедим е достатъчно да отгърнем страниците на тази книга. ... |
|
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
