Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих Бьол, ... |
|
|
„Когато си мома с вече поувяхнало младежко излъчване, без афиширана сериозна връзка, а даже и без дете, в болница като тази, в която тече нескончаем латиноамерикански сериал, превърнал се в част от ежедневните занимания, то едва ли не всеки разведен, неженен, че и все още семеен колега на възраст между 35 и 65 години решава, че при теб номерът му непременно ще мине. Сигурно защото смятат, че вече си достатъчно отчаяна и си готова да се бухнеш на последния закъснял влак с шепата му останали пътници. Това с избора е лукс, който не можеш да си позволиш." „Устните ти са сухи и около тях леко боде. Това усещане ще ми ... |
|
|
Някога в прастари времена, в зората на човешкия род, на някакъв райски остров живее първото човешко племе. То е еднополово и женско, еманация е на водата, обитава с еднаква наслада морето и сушата, пулсира с ритъма на лунните фази, на приливите и отливите. Докато един ден една от тях довежда на бял свят същество със странни образувания по тялото, мъжко същество, в което жените виждат природно отклонение, назовават го Изрод и бързо се отървават от него... Този мит за Сътворението и последвалите бурни трансформации преразказва в залеза на живота си един римски историк, сенатор от времето на Нерон. Описанието му се основава ... |
|
|
Тази книга е една своеобразна тетралогия (съставена е от 16 разказа, свързани по 4 помежду си с общи герои), в която авторът предполага, че интимното (не само в неговия сексуален смисъл) е не само важно, но и в болшинството случаи водещо в характера и поведението на всеки човек. От раждането му - та чак до гроба. То е ключ както към света на успялата бизнесменка на средна възраст Румяна Недева (която има всичко, но се оказва, че по пътя към бизнес успеха е прекъснала връзката си с най-важното за една майка), така и към света на нейната баба, която пък цели седемдесет години чака в своето селце смъртта на своя грохнал 90- ... |
|
|
"Да събереш фотографския си живот в книга е предизвикателство, отговорност и радост. Заглавието Просвет ми даваше свобода в подбора и посланието на кадри от далечното минало и близкото настояще. Неизчерпаема е фотографията в естетическите си простори и можеш цял живот да се наслаждаваш на богатството ѝ. Благодарен съм!" Николай Трейман Николай Трейман е потомствен фотограф, роден през 1962 г. в София. Преподава Философия на фотографията в Софийски университет и фотография на деца от Френски лицей Виктор Юго. През 2014 г. издава първия си фотоалбум Пътят на човека съвместно с Цочо Бояджиев. ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... Венцислав Стайков (1961, Кърджали) е автор на осем поетични книги: "Мисли на един луд" (1998), "Забравени богове" (2000), "Бяла граница" (2001), "Билет за небето" (2003), "Млечни пътеки" (2004), "Ескизи от юг" (2006), "Цяла нощ те скитам" (2009), "Пейзаж с римски мост" (2010). Лауреат е на конкурсите "Искри над Бяла" (2006), "Думи в цвят" (2005 и 2007), "Мелнишки поетични вечери" (2008), Националния ежемесечен конкурс "Глоси" (2008), Национален конкурс за хайку (2008), " ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини." Марин Бодаков ... |
|
|
"България е в безпрецедентна ситуация на Избори до дупка. Аз ги предрекох още преди 4 години. Затова реших да излезе тази книжка. При това, много от негласуващите чакат българския Орбан, за чиято политика съм писал обилно. На тридесет и петата година от падането на Берлинската стена, Европа отново се променя. В Америка битката е на живот и смърт. Война или мир: Харис или Тръмп!? Бонус за читателите: историите около завръщането на Царя през 1996 г." Георги Марков Георги Марков е роден в София през 1950 г. Завършил е право в СУ Св. Климент Охридски. Работил е като главен юрисконсулт в Столичната община и ... |
|
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
|
Как един български аероплан влита в историята на футуризма... Как се срещат литература и ботаника в Яворовите "Теменуги"? Какъв е случаят с единственото футуристко списание у нас "Кресчендо" и кога провинцията ражда авангард? Защо социализмът е труден за разказване? И още - за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература. Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното. ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
и други премеждия, които могат да те сполетят в космоса ... Виждам Вселената не като сбор от обекти, теории и феномени, а като огромна сцена с актьори, водени от сложни обрати в действието и сюжета. Затова, когато човек пише за космоса, съвсем естествено е да заведе читателите в театъра, зад кулисите, за да видят отблизо как изглеждат декорите, как се пишат пиесите и как ще се развие историята оттук насетне. Целта ми винаги е била да споделя прозренията си за това как действа Вселената, а не просто да изложа фактите. Пожелае ли космосът, има моменти – както и при самата театрална маска, – когато се усмихваш, има и такива, ... |
