От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
Въпросът за смисъла на съществуването, за същината на всички неща, за мястото на човека в света e в основата на нашето мислене. Затова философията, "любовта към мъдростта", се смята за "майка" на всички науки. Отговорите, които тя дава от античността до съвремието, се менят с обстоятелствата, но не и в същността си. Ето защо заниманието с философия предполага винаги разглеждане на нейната история. Атласът Философия е история на философските учения, представени чрез философите и техните най-важни тези и понятия. Особеното в него е, че те са онагледени с цветни илюстрации. И този път системата на dtv ... |
|
Лекционен курс. ... Книгата представя опит за кратък обзор на духовната обстановка в Западна Европа и света през XVIII и XIX век. Това е времето на разцвета на хуманизма, рационализма, идеализма и други идейни течения, които се вместват в общото понятие Просвещение. Техните представители са философи, учени и общественици, които неизбежно изразяват и своето отношение към Църквата. След Ренесанса и Реформацията християните и християнските водачи се възпитават и развиват в условия, които позволяват много по-освободена мисъл. Те посрещат и поемат предизвикателствата на новото време нееднозначно. Възникват движения за ... |
|
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |