Името на Марсел Пруст (1871 - 1922) се свързва преди всичко със седемтомното му произведение "По следите на изгубеното време". В тази преломна книга, която поставя жалоните на модерната литература, се говори за любовта и най-вече за трагедията от невъзможното ѝ споделяне, за обществото и най-вече за комедията на светския живот. Но това, което обединява различните ѝ нишки и ги повежда в една посока, е темата за творчеството и стремежът за постигане на смисъл чрез него. В настоящото издание предлага подборка от пасажите, посветени на литературата и изкуството в "По следите". На страниците ... |
|
|
„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“ Андрей Дженев „Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях...“ Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх... и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме? На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в ... |
|
|
Преди повече от 2000 години, в сурови времена на мъжко господство, една млада жена успява да се наложи като фактор на античната геополитическа сцена. Коя е Клеопатра и как го постига? Египетската царица, покорила двама от най-славните мъже на своята епоха, далеч не се вмества в опростителския шаблон на красива и пагубна прелъстителка. С таланта си на държавник и стратег, с дързостта и решимостта си, със своята култура и ерудиция и с тайните си оръжия на неустоимо омайна жена тя съумява да изведе страната си от изтощителните вътрешни борби към експанзия и разцвет. В един преломен момент от древността фигурата на Клеопатра, ... |
|
|
Скандалната афера Льомоан, разбунила духовете във Франция в началото на XX в., е темата, която Марсел Пруст избира за своето упражнение по имитиране на стила на различни писатели - Балзак, Флобер, братя Гонкур... Макар самият Пруст да нарича своите пастиши "леки упражнения", той се надява, че този "нисш жанр би могъл навярно да стане нещо като косвена и по-дискретна, по-кратка и по-елегантна форма на литературна критика"Днес, от дистанцията на времето, можем да добавим и още нещо - изпод забавните стилови подражания проблясва неподражаемата оригиналност на бъдещия голям романист. ... |
|
|
Есе, етюд или роман, "Против Сент Бьов" е първообразът на "По следите на изгубеното време", обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. (под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие е публикуван в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в ... |
|
|
Повече от пет десетилетия Жан-Ив Тадие изследва творчеството на Марсел Пруст. Негово дело е и последното критическо издание на шедьовъра "По следите на изгубеното време". Настоящата биография на Пруст се основава изцяло на документи. Ала фактите и свидетелствата не са представени самоцелно. Всички те се явяват подстъп към творчеството на писателя и ключ за неговото тълкуване. В този смисъл биографията е образец на генетична критика. Пруст търси истината за човешките взаимоотношения и за света въз основа на лично преживяното и изстраданото. Биографията прокарва мост между житейските драми на писателя и неговия ... |
|
|
"Роуз е изчезнала" разказва за културния сблъсък и асимилация между общността на финландските имигранти и коренното население на Северна Америка през XX век. Романът изисква от своите читатели да бъдат смели и отворени за литературни експерименти. Четиресет и пет годишната Лемпи се завръща в резервата Фон дю Лак в Минесота, след като в спомените на възрастния ѝ баща започва да се мержелее призракът на отдавна изчезналата му съпруга Роуз. За да разплете семейните тайни, да открие себе си и да продължи живота си, Лемпи се изправя лице в лице с истинската си идентичност, връща се към корените си, резервата и ... |
|
|
Отглеждане, бране, аранжиране."Ako имаше как, щях да живея във вечна пролет. Просната на земята, да наблюдавам растежа на тревата, метаморфозата на дърветата и кафявите им пъпки във фина резедава мъгла и пробуждането на семената от зимния им сън. Тържеството на поникващите цветя в природата е моето вдъхновение за живот. Създадох тази книга за всички вас, които също като мен вярвате, че част от нас остава в растенията, които докосваме и заговаряме, в корените, които полагаме в земята, в хората и местата, които обичаме. Какво има вътре в книгата?: основни принципи на флоралния дизайн - ритъм, контраст, движение, ... |
|
|
"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |
|
|
"Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност - всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия. Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху ... |
|
|
"Притежавам силата на Вълшебния пръст, откакто се помня. Не мога да ви кажа как точно го правя, защото и аз самата не знам. Но винаги, когато съм ядосана, когато се разяря... изведнъж от мен се излъчва нещо подобно на светкавица, бърз проблясък, като електричество. Светкавицата се стрелва и докосва човека, който ме е ядосал..." Из книгата Книгата е част от поредицата Enthusiast Children's Books . ... |
|
|
"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно" Ню Йорк Таймс Популярният руски писател Борис Акунин се впуска в амбициозно начинание - докато пише своята "История на руската държава", писателят съпровожда всеки том с повести, илюстриращи една дълга и драматична история на възходи и падения. "Много, много отдавна, далеч на Север, пренебрегвани от всевластната Византия, живеят славянски племена - разединени и в постоянна война едно с друго. Императорът в Константинопол има далеч по-тежки грижи, сред които и младата държава на българите, забила се ... |
