Свилена Минк е псевдоним на Свилена Минкова Христова. Тя е родена в гр. София, работила е като преподавател (немска филология, 1980 г., специализации в Дрезден, Мюнхен, Лайпциг, Виена) и кинопедагог (специализация "Кинопедагогика" във ВИТИЗ, 1985 г.). Заедно с кинокритика Тодор Андрейков е съосновател на кино "Глобус" (1988 г.). Сътрудничи на периодичния печат с интервюта, статии, филмови материали и с публикации във военни издания (журналистика, СУ "Св. Климент Охридски", 1994 г.). Тайна страст: писане на стихове, част от които са в тази книга. В тиха нощ В тиха нощ ръми тих дъжд над ... |
|
"Л(you)бов" е дебютната поетична книга на Лина Роскин - нежното създание, което споделя красивите нюанси на душата си. Потопете се в нейния свят, в който поезията не просто ромоли на български и на английски език, а шепти на универсалния език на любовта. Цветовете обич, които тя споделя, са допълнени с естетическа черно-бяла фотосесия, която синтезира омаята на физическото с емоцията на духовното. ... |
|
Любовна лирика. ... Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери "Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре". Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям. За нея е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение - и ... |
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |