Книжката е част от поредицата "Маргаритка". ... Какво прави ръцете ни мръсни, дори когато те изглеждат съвсем чисти? Какви са тези странни същества, които възрастните наричат "микроби"? Как може те да са опасни, когато дори не можем да ги видим? Наистина ли със сапун и вода може да се направи пързалка за вредни дребосъци? С тази история превръщаме едно от най-досадните изречения - "Измий си ръцете", във вълнуваща приказка за децата. "Маргаритка и чистите ръце" е първата книжка от нова детска поредица, в която децата научават за полезните навици в забавни приключения, заедно с ... |
|
Сърце е роман от италианския писател Едмондо Де Амичис (1846 - 1908), написан под формата на дневник. Издаден е за пръв път на 17 октомври 1886 г. и заедно с Пинокио на Карло Колоди се счита за една от най-обичаните детски класически книги. Сюжетът е вдъхновен от училищния живот на синовете на автора Фурио и Уго. Малкият герой в Сърце - Енрико, всеки ден описва многобройните интересни и трогателни, а понякога тъжни и страшни преживявания на своите съученици."Възрастният учител склони за миг побелялата си глава върху рамото на баща ми и стисна ръката ми. – Сбогом, учителю! - каза татко, като го целуна по двете ... |
|
Мислете с любов, работете с любов и ходете с любов. Поставете това като цел в живота си и ще бъдете по-близо до Истината. И благодари на Бога, че ти е дал един хубав ум, че ти е дал хубавите ръце, отличните крака, че ти е дал условия да можеш да ходиш навсякъде. Благодари на Бога, че си свободен. Надявайте се само на Онзи, Който е над всичко, под всичко и във всичко: на Онзи, Който е в Живота, Който е в човешката мисъл, Който е в Любовта. Той е Духът, Божественият Дух - на него трябва да разчитаме. Книгата съдържа беседи, държани от Учителя Петър Дънов в периода от 24 септември 1939 г. до 14 юли 1940 г. в пет часа ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "Здравей, малки читателю! Време е за нови и вълнуващи преживявания, каквито даряват само пътешествията с четене. Ти си главният герой на читанката, която ще те подкрепя и напътства в славните ти читателски приключения. С нея ще опознаваш световете на Доброто и Красивото, ще се срещаш с необикновени герои и талантливи писатели, ще се учиш и забавляваш с вълшебствата на словото и ще общуваш с другите в удивителния театър на литературата. Заедно с теб по пътя на познанието тръгва любознателната Ая, която е една малка жива енциклопедия. А по пътечките на ... |
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
Хубавите криминални романи трябва да започват с думите "хубава жена". Ако жените са три, четенето се превръща в увлекателно приключение в загадъчния свят на убийствата. Загадъчен и трудно разбираем за повечето от нас, най-вече защото човек е единственото същество на Земята, което причинява болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен тази - да причинява. Още повече ако е призван да създава нов живот, да бъде нечия грижовна майка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повечето от тях в съучастие с мъже. Затова е интересно да се ... |
|
"Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на архитект Иваномир Цанков - стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и книжките с най-хубавите приказки, и китарата, която ще се наплаче и кучето ненаучено на "Дръж!" и "Донеси го!". Там живеят неговите чудаци: клошарят от махленския канал, непоправимите каръци, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният ... |
|
"Патрик и Пенсионерския отряд" е изключително забавен и свеж роман от прочутата в цял свят финландскошведска поредица за деца. Заради подигравките на злобната си и лукава съученичка Ирене, Патрик бяга от училище. Това ще бъде най-вълнуващият и незабравим ден в живота му. Качва се в автобус, пълен с баби и дядовци. Но не се оказва екскурзия за възрастни, а събиране на Пенсионерския отряд, който се бори с престъпниците. "Патрик и Пенсионерският отряд" е забавна и поучителна история. История, която съветва, че няма нищо по-хубаво от това да казваш винаги истината; че с цената на всичко трябва да се бориш ... |
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
Елена Абели е неспасяема романтичка, но живее в лишен от романтика и изпълнен с насилие свят. Тя е наследничка на нюйоркска мафиотска фамилия и покорява всички със своите чар и обаяние. Но нейните мечти за свобода и любов са били жестоко прекършени - и в огледалото вижда кръв по ръцете си, която не може да бъде отмита. Семейството ѝ е на ръба да сключи мир със свои опасни съперници. Цената е ръката на сестрата на Елена, която трябва да се омъжи за опасния Никълъс Русо, дон на една от петте фамилии в Ню Йорк. Той е най-страховитият престъпник в града и душата му е по-черна от безбожно скъпите костюми, в които се ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |